За силата, отговорността и промяната, която носят със себе си медиите

By November 14, 2021РаноБудна

Тази публикация е писмено резюме на една важна и дълго отлагана среща. А именно – между неправителствения сектор, профилиран срещу насилието над жени, и медиите. Нека следващият текст служи освен като обобщение на ползотворен диалог и обмяна на знания, така и при бъдещи срещи на журналистите с темата за тормоза в отношенията на физическо или емоционално ниво.

 Медиите добре знаят своята роля, не се съмняваме в това. Но понякога забравят за силата на думите, когато новините идват и си отиват на поточната линия от ежедневни истории. От началото на нашата дейност, сме си партнирали с множество медии, но сме усещали лутането им в това с какъв тон да отразят темата.

И понеже всяка журналистика има своите специфики и ключов наратив, ние решихме да започнем разговора с журналисти, които отразяват хрониката, свързана с насилието. И по-конкретно – добре познатото от новините „домашно насилие“ и историите на „жертвите“.

От речника, с който ние в Emprove боравим, почти не използваме тези понятия и то съвсем не тенденциозно. Добре знаем от жените, преминали през този ад, че това са определенията, които отблъскват и унижават допълнително потърпевшите. Когато говорим за комуникация, първо правило е да знаем към кого се обръщаме и то по начин, с който ще го спечелим за слушател.

И така – на 19 октомври 2021 г. на среща с нас по покана на нашите партньори от Народно Читалище “Иван Вазов – 2014”* дойдоха представители на големи медии като БНТ, BTV, BG Оn Аir, topnovini.bg, както и други опитни журналисти и PR експерти. Тук е моментът да благодарим за доверието и смелостта да приемеш нова гледна точка, защото дори професионалистите се учат цял живот.

„Този разговор е важен за всички ни, защото като медии имаме голяма отговорност и към хората, на които говорим, и още повече – с които говорим.“

– Калина Донкова, BG On Air

 

ДУМИТЕ 

В дискусията с присъстващите журналисти, главният терапевт на Emprove Валентина Димитрова изтъкна няколко ясни и практични точки за отразяване на темата:

  •   Ранното насилие

Tоксичността е много дълъг период. Когато се отразява само тежката му форма и фаталният му край, хората не се идентифицират. Едно от основните неща, което правим когато слушаме истории, е че опитваме да намерим себе си в тях. Когато не намерим нищо общо, ние се разграничаваме и казваме: “Това не се отнася за мен“. Именно това се случва в ситуации при хора, при които още няма физическо насилие – тогава жената няма да се идентифицира.

  •       Подкрепящата мрежа

Често и близките на тези хора не разпознават въпросните ранни сигнали и не оказват подкрепа. Общото възприятие е, че помощта ти се полага, когато си в много тежка фаза. Именно тук има нужда от промяна в наратива – помощта трябва да е в началото, при първите симптоми, при първите знаци на токсичност.

  •       „Токсичност“

Не етикетираме дали е насилие, а говорим за нездравословни, нездрави отношения. Може да бъде разгърната в много нюанси и да бъдат представени всички форми на насилие, така че всеки да може да разпознае себе си или партньора си в това описание. В противен случай, дадена жена може да си каже: „По-добре да не се обръщам за помощ, защото така заемам мястото на друга, която има по-голяма нужда от мен.“.

  •       „Жертва“

Почти никоя жена не се идентифицира с тази дума. Жертвата е обект, върху който се извършва нещо, но в реалността всяка жена се съпротивлява, дори съпротивата да е само вътре в нея.

 

Представители на медиите изтъкнаха някои предизвикателства в отразяването на подобни събития, едно от които се явява скоростта. Често темата трябва да се покрие „много бързо“ – затова фокусът убягва, без задължително целта да е сензационност.

 

“Ако дадена тема се покрие спешно, то тя трябва да бъде последвана от дебат и коментар.”

 

Именно, за да улесним журналистите при бъдещи устойчиви и предметни разговори с тези жени или техните близки, обърнахме специално внимание на изразните средства и ключовото им значение в серия от няколко негативни и позитивни практики:

 DON’Т:

     Въпрос, който носи укорително послание и задвижва още повече вината: „Защо не си тръгнахте по-рано?“. Това говори за неразбиране какво преживява жената и какво я кара да стои толкова време. Вместо това може да се използва неутралният: „Кое е това, което Ви помогна да си тръгнете?“. Поднесен по този начин, въпросът отваря ресурсите на жената, връща я към това, което ѝ е дало сила и в нея самата, и в #ПодкрепящатаМрежа.

    „Не забелязахте ли в началото? Как пропуснахте тези първоначални знаци?“ – подобен въпрос може да блокира събеседника в разговора, както и шанса за провеждане на разговор.

     “ИНЦИДЕНТ”, “СЕМЕЙНА КАВГА” и други заглавия в този дух носят усещане за изолираност на случая. По този начин новините превръщат тези ситуации в обикновени битови инциденти, спестявайки ни обществената, политическа и човешка отговорност и ужасяващите мащаби на тази “тиха пандемия”.

     „Тя е виновна“ – дори намек за това, от рода на „Жената е имала тайна афера“, сваля от отговорността на насилника и превръща деянието в „оправдано“.

 

 DO:

    Да говорим за първите знаци. Да говорим за токсичността в най-ранната ѝ фаза. Така много повече хора ще се разпознаят.

    Да се говори с конкретни примери за жените, които са успели и са излезли от токсични взаимоотношения, през призмата на силата им и на шанса за нов живот, а не винаги с фокус към отминалата травма.

    Нормализиране на нуждата от психично здраве и правото на неприкосновеност и грижа за себе си.

  

Терапевтите на Emprove отново напомниха колко са важните инструментите, с които боравим, когато общуваме с жена, преминала през физическа или емоционална травма. Въпроси от рода на „Разкажете какво се случи“, зададени извън терапевтична среда, могат да бъдат много опасни. Рискът да върнат пострадалите през емоция, която не е преработена много добре, може да има много негативен ефект.

 

„Журналистът трябва да е наистина подготвен, да е наясно с отговорността си към обществото, на което говори, но и към хората, с които говори. За съжаление в доста материали по тази тема се забелязва една осезаема повърхностност по плоскостта на минималното съпротивление.”

  Калина Донкова, BG Оn Air

 

За финал, държим да напомним, че сме силно отворени за медийни партньорства, както и всякакви журналистически въпроси и насоки, които можем да отправим, а защо не и да получим, за да премахнем табуто от темата и да я превърнем в променяща обществените нагласи и поведение. Всяко едно социално-отговорно дело е изгубено без помощта на медиите – ние оценяваме желанието, старанието и отдадеността на журналистите, които се стремят да отразят важните теми в обществото. А с това и да променят животи.

 

*Благодарим за пореден път на Народно Читалище Иван Вазов 2014 и проекта “Довери Се”, с които си партнираме за обща кауза. Събитието ни получи подкрепата и на Столична Община, за която сме силно признателни!

 

Автор: Даня Лам

Снимка: FOTEROS oт Pexels

Leave a Reply

Safe
EXIT