Не си сама, сама си, не си сама: хапки от реалността

By December 26, 2021EmproveTeam

Споделено от Светослава Стоянова, коуч по лидерство, кариерно развитие и личностно израстване. А вече и една година отдаден ментор-доброволец към Emprove, за което благодарим oт сърце!

Фотограф. 

Социален работник. 

Предприемач.

Лекар. 

Това са професиите на жените, преживели на домашно насилие, с които, като доброволец към проекта Emprove, работих в последната 1 година. Правилно забелязвате –  това не са жени с дефицит на квалификация или ниска степен на социално включване. Моята задача е да ги подкрепя, след като вече са затворили предишната ужасяваща страница от живота си, да си стъпят отново на краката и да „си стъпят“ отново на самочувствието така, че да получат от живота повече. 

Темите, които „слагаме на масата“ още в началото, с предварителния въпросник, който им изпращам, са около повишаване на емоционалната им интелигентност и преоткриване на смисъла от израстването като личност и професионалист, прагматиката на намиране на нова работа или предоговаряне на условията в настоящата, оптимизиране на финансовите навици така, че да могат да си позволят повече или поне достатъчно – за себе си за и децата си, в този нов епизод от живота.  

В странна ситуация са тези жени – до една силни като планини и готови да преместят планини, ако трябва, за да разчистят пътя напред. Хем са на нов път, хем [трябва] да е [уж] по-лесно от преди, хем на новата страница е ветровито, студено и всъщност, доста трудно.

Интересна територия е и коучингът в контекста на работата с жени, доскорошни жертви на домашно насилие. Международната Коучинг Федерация (ICF) определя коучинга като партньорство между клиент и коуч, провокиращо размисъл и творчески процес, който вдъхновява клиента да увеличи максимално своя личен и професионален потенциал. Работата ми с момичетата – сървайвърс на Emprove ме постави самата мен неведнъж в тази една година в дискомфорта на въпроси от мен към мен – за ефективността и ефикасността на моята подкрепа за тях. Защо? 

 

ЗА ПОДКРЕПАТА

Източник: Уикипедия

Коучингът има един ореол – и той е съвсем реален в общия случай, в който неписано правило е, че позитивните резултати за клиента започват и са гарантирани, някъде от средните нива на пирамидата на Е. Маслоу. Резултатите лесно се нареждат като огърлица на деколтето и на коуча, и на клиента, от „третия етаж“ нагоре – където нуждите от храна, сън, здраве, подслон, сигурност са посрещнати. Не че не може успешно коучингът да подкрепи човек в повишаване на потенциала му на ниво физическо оцеляване, може и се е случвало и в моите сесии, но много по-бързо позитивните резултати стават видими там, където, клиентът започва да търси принадлежност, смисъл от приноса му в обществото, самоусъвършенстване и духовно израстване. Там се случва истинската магия на коучинга.

 

 

НА КОЙ ЕТАЖ НА ПИРАМИДАТА НА МАСЛОУ СМЕ? 

В разговорите ми с момичетата – сървайвърс, така наречената себеактуализация и духовно израстване са ясен път и осъзнат избор, но като ритъм на деня им са или много крехки още, или съвсем не са гарантирани. Положението на повечето от тях е като маргаритка, на която късаш цветчетата, за да провериш дали любовта ти е споделена – само че редуването тук е „сама си“, „не си сама“ и т.н., и често значението е обърнато.  „Не си сама“ е послание и хаштаг от актуална кампания и протест срещу насилието над жени, апел и уверение към тези момичета, че не са сами, че сме тук за тях, ние, обществото, с готовност да ги подкрепим. 

А ДАЛИ Е ТАКА? 

Нека ви разкажа, какво стои зад тези утвърждения и отрицания на жените – сървайвъри, късащи венчелистчетата на прага на новия си живот: 

  • не си сама“ = преди подкрепата, преди да се отдели – моментът, в който знае, че трябва да бяга, но е още в хаоса на живота с усещане на жертва, в опасност е, застрашена е, шамарите са в пряк и в преносен смисъл част от живота ѝ – и уви, също и този на децата ѝ – като потърпевши или неми свидетели на случващото се; 
  • сама си“ = измъкна се, мина може би най-страшното, обаче понеже си „вече сама“, какво ще стане, ако те намери/нападне/реши да отмъщава – това са съвсем реалните и вербализирани страхове на тези момичета; 
  • не си сама“ – част от общност си, имаш подкрепа, ако си късметлийка, от повече от едно място/източник; в съвременния бегинаж на спасението обаче, подкрепата е по-честно виртуална и макар и съвсем истинска, не винаги може да бъде истинско убежище;
  • сама си“ – в държава, в която предизборните кампании са в пъти повече и по-чести от кампаниите за закрила на уязвими групи, оптимизмът за законова рамка, която да защити жертвите на домашно насилие, не е голям; 
  • не си сама“ – имаш деца; ако не теб, заради тях е време да си вземеш живота в ръце, от теб зависи, бъди смела, бъди пример, бъди себе си, продължавай напред;  
  • сама си“ – и понеже си сама, имаш и деца, за които се грижиш, подкрепяща работна среда и работодател, който ще ти даде шанс и ще поеме риска да те наеме не са правило, а са по-скоро изключение.  
  • не си сама“ – осъзнаваш, че криволичещата пътека напред е крехка, може да ерозира, не е стабилна, но я има. И ако стъпваш уверено (като посока), но на пръсти (за да не се разпадне), може и наистина да успееш да 🡪 
  • „можеш сама“ – и си независима в собствения си избор – за теб и за децата ти, как да продължиш живота си, какви по-различни избори да правиш занапред, че светлината в края на тунела да не е от отсрещния влак. 

НАКЪДЕ Е НАПРЕД? 

И някъде там, измежду тези сесии, в които клиентките ми се появяваха от другата страна на екрана, често от колата, защото само там могат да останат насаме със себе си за нашата коучинг среща; или от компютъра, позициониран в края на кухненската маса, на която тя разточва тесто за пица, а малкият е наоколо и пита готова ли е пицата, аз осъзнах няколко неща за коучинга, за пирамидата на Маслоу и за живота на бившите жертви на домашно насилие. 

 

  • За живота на новата страница: „Не си сама“ дълго предизвикваше конфликт у мен, и ме удряше челно с всяка поредна новина за жена, загубила живота си в живота с насилник, в последните месеци… Каква кариера и какъв път напред, питах се аз, като понякога животът на тези момичета е още в опасност. А те, понеже знаят, че „могат сами“ в смелостта, решението и първите крачки, намират смисъла за себе си в това, да помогнат на други като тях. И планират, мислят, редят, своята мрежа на подкрепа, одеяло на закрилата, с което да завият и други, зъзнещи на студа на нелицеприятната истина: „Аз преживях домашно насилие.“

  • За пирамидата на Маслоу: Подобно на артистите, за които пирамидата на Маслоу е обърната, тоест едва когато нуждите от духовно израстване, себеуважение и себеактуализация са посрещнати, едва тогава, могат те, да помислят за физически радости като да си жив, нахранен и стоплен. Така е и с тези смели момичета. Тя не знае дали няма да я срещне насилникът, да я намери, да се върне, за да се разправи с нея, няма още почва под краката си, обаче знае, че не е сама и не само това, тя иска и да помага на други в нейните обувки. Това й дава сили първо да мечтае и да е благодарна, после да е осъзната, че има и други, които се нуждаят от помощ и едва тогава идва ред на „как да го подредя по-добре този материален живот“.
  • За коучинга: има един съществен нюанс в контекста на професионалния коучинг, пък и на живия живот – и осъзнах тази разлика, благодарение на сесиите ми с #ЖенитеSurvivors на Emprove и на сесиите ми в супервизия с Merle McKinley (MCC), която също е доброволец в подкрепа на жени – жертви на насилие. И тази разлика е нюансът между „да бъдеш от помощ“ и да „бъдеш полезен“.

 

Когато сме в сесия и аз мълча с нея или  задавам трудните въпроси, или отказвам да я посъветвам, докато сама не си даде съвет (и тогава вече няма нужда от моя), аз не ѝ помагам с решения, не ѝ давам контакти на работодател. Аз не съм ѝ от помощ с подслон, но съм ѝ полезна да е смела в нейния, много личен и крехък като коледна играчка процес – да мисли, да се мобилизира, да се довери на себе си и да търси решението и ресурсите първо вътре в нея. Защото само там те са устойчиви и неизчерпаеми. 

 

ПРЕДКОЛЕДНО И ЗА ФИНАЛ 

Въпреки всички кампании, новини, предавания, в които наостряме вниманието и размахваме пръст, че убийствата на жени, насилието над жени, не може да продължават повече… ние не знаем как да гарантираме сигурността. Заплахата ще я има и ще продължи, докато жените сървайвъри не намерят начините, по които не просто си помагат една на друга, а са и от полза – за себе си и една за друга. И са от полза, и като предават нататък – към другите момичета, които са още „пред телевизора“, но в нездравословна връзка. И с посланията си подкрепят тези момичета и жени в опасност, да открият кога е точният момент да вземат мерки, да предприемат решително действие и да си тръгнат, навреме. Навреме е не само докато е още жива. Навреме означава още с първите признаци. Този момент е повече интуитивен, отколкото осезаем, а интуицията се изгражда с опит, но само с опит, поставен в контекст – да се научим на-вре-ме да се чуваме, усещаме, вслушваме, в тънката вибрация на „нещо не е наред“. 

Сама си, не си сама… По-важно е да си #РаноБудна и да си кажеш #МогаСама

 

*Бегинаж – това са обединенията в Западна Европа, конкретно в Белгия, от 13-14 век на „сами жени“, неомъжени, но достатъчно независими финансово, че да имат избор дали да отидат в манастир или да станат част от бегинаж. Противно на описанието в Уикипедия, че са религиозни обединения, по споделено от заети в сферата на туризма в страната, всъщност бегинажите са по-скоро вид социална структура, квартали в градовете, където в отделни малки къщи за един човек живеят неомъжени жени и вдовици, които предпочитат да запазят някои елементи на светския си живот и могат да си го позволят; тоест разполагат със средства в наследство от семейството си или починалия съпруг. Бегинажите са и първите наченки на еманципация от средните векове.

 

Още за автора Светослава Стоянова тук: https://www.svetoslavastoyanova.com/

Leave a Reply

Safe
EXIT