Имаш отговорност само към това: да си тръгнеш, за да спасиш живота си

Жените, които ни служат за пример, от ден на ден стават все повече. И това съвсем естествено кара и нашите крила да се развихрят, напомняйки, че всеки, със собствената си движеща сила и пламъче, може да достигне висините, към които се стреми. Но окрилението невинаги идва в лъскава опаковка.

Историите на (както обичаме да ги наричаме) #ЖенитеSurvivors са приказката, която няма да прочетете на децата си за лека нощ (макар и вътрешно да ви се иска, за да знаят от какво да се пазят). Тази приказка не акумулира сладки сънища, но пък съдържа в себе си поука и щастлив край. 

Текстът, който споделяме с вас, е подтискащ и смразяващ, но ето нещо, което ще ви топли по пътя между редовете. Авторката му вече е щастлива. Тя е оцеляла и надмогнала този ад, за да го превърне в приказка с поучителен характер. Благодарим от все сърце за смелостта на Е.  и за това, че ни допуска в трудното си минало с идеята да ни пробуди за светло настояще.

Приемаш вина, която не е твоя

Започва от крещене, но това не е обикновено повишаване на тон, нито признак на недоволство или проява на обикновена емоция. Не, не е това, не бъркайте нещата. Става въпрос за крещене – агресивно, с промяна на мимики и жестове, неистово. С много агресия. За МНОГО незначителни неща, за НИЩО. Да, за нищо. Дори и заради липса на добро настроение.

Винаги ти си виновна! Успокоява се, когато кажеш „Аз съм виновна. Никога няма да правя повече така“. А ти всъщност не си виновна, не си направила нищо. 

За нищо, ама наистина за нищо – преместила си вещ, разменила си подправките, има петно на пода. Времето е лошо. Лоша интернет връзка. Проблем в работата. Лошо настроение. Настинка. Безброй варианти. Агресивно и обезумяло крещене. С много обвинения. Не вярвай, че е за първи и последен път, не вярвай, че си виновна. Не, не си. Нищо не си направила. Викането и агресията винаги продължава и след този първи път, и следващия път, и следващите пъти, когато някой е решил, че пиперът и солта не стоят в дясно. Викане и обвинения. Агресия. Втори, трети, много пъти. Ти мълчиш, преглъщаш, знаеш, че нищо не си направила, казваш го, повтаряш го, извиняваш се без да има за какво, поемаш цялата вина без да има за какво. Съгласяваш се, приемаш всичко, само за да спрат виковете и да има мир. Приемаш вина, която не е твоя. Нищо не си направила, никой не си наранила или обидила. Нито си застрашила живот. Каквото и да си направила,  дори и да си разменила подправките не трябва и не заслужаваш тези викове, обиди, агресия. Знаеш, че не го заслужаваш, никой не го заслужава.  Не мисли и не вярвай, че това ще се случи само веднъж. Не. Няма. Ще се повтори. Потрети. … и така безкрайно много пъти.

Преминава в удари, удари където свари, където си най-уязвима и не си се покрила там с ръце. Удари, съвсем съзнателни. Абсолютно съзнателни, то няма други, няма такива по невнимание, нито такива, които са „без да искам“. Тенденциозни, силни удари. Да, боли, много боли от тях. Опитваш се да се защитиш, да покриеш поне лицето си, което е най-уязвимо, не винаги успяваш.

Знам, че искаш да повярваш, че се е случило случайно и че няма да се случи пак. Искаш да го оправдаеш, да оправдаеш и себе си, че търпиш и понясяш.  Не, ще се случи, и то много скоро. Знам, че искаш да поемеш цялата вина, цялата вина на света, само и само да спре да вика, да удря, да има мир и всичко да е същото преди викането. Не е, и няма да бъде същото. Никога. Защото този човек свиква с твоята доброта и прошка и се възползва от нея. Подиграва се с нея. Подиграва се с теб и чувствата ти заради които прощаваш. За пореден, но не и за последен път ще се чувстваш така. Пореден път след няколко дни, седмица, месец.

Развалена  е колата – удар в носа.

Свършил хляб – понасяш удари по теб.

Хвърляне през прозореца на твои вещи. Събираш ги от долу и се прибираш. 

Бута те по стълбите надолу, падаш, няколко стъпала взимаш за едно. Удряш си гърба, кръста, едвам ставаш. Благодарна си, че си жива. ОЦЕЛЯВАШ за пореден път.

Чупи поставката за лъжици. А тя е ценна за теб, майка ти ти я е подарила. И носи много смисъл. 

После лъжеш, че сама се е счупила. Така лъжеш и за синините, ударения нос, болките в кръста, подутата устна, буза, раните по кожата и раните в сърцето. Паднала си. Да, паднала си, но не сама. Хиляди примери…

Не можеш да понесеш да чуеш това, което крещи отвътре в сърцето и душата ти.

Вадила съм нож – единствения път, когато съм искала да убия някого. Заключвала съм се в стаята. Заключвала съм се в колата. Бягала съм. 

Не казваш на никого, защото те е страх и срам. Защото ще ти кажат да си тръгнеш. Не можеш да понесеш да чуеш това, което крещи отвътре в сърцето и душата ти. Това, което се опитваш да заглушиш. Не искаш да го чуеш от друг. Не, че не можеш. 

Срам те е. Много те е срам. От себе си, от родителите ти, от близките ти. Най-вече от теб самата. Защото търпиш подобна агресия и въпреки това стоиш. 

Питаш се какво да направиш. Питаш се всеки път. Знай едно: и то е, че всичко е в твоите ръце, в ничии други. Само ти можеш да се спасиш. Само ти можеш да си тръгнеш. Тръгни докато е време, докато не е станало прекалено късно, докато си още жива. Да, жива. Защото в някой от поредните пъти, може да не си.

Не можеш да го спреш, нито да промениш нещо. Единственият ти път, който ще те изведе и спаси, е този, който ти се опитваш да заглушиш вътре в теб самата. Никой не може да ти каже как да го направиш, само ти знаеш, единствено ти. Послушай това, което толкова много пъти не искаш даже да си помислиш. Не искаш, защото те е страх, защото те е срам. Нито страхът обаче, нито срамът ще ти помогнат, когато имаш нужда от помощ, когато имаш нужда да се защитиш от поредния удар. 

Мило момиче, ти погубваш и унищожаваш годините и живота си в името на един насилник и агресор. Убиваш твоето аз, което никой, ама НИКОЙ няма право да ти отнеме.

Вземи живота си, твоят собствен живот, в твоите ръце, той не ти е даден, за да го погубваш по този начин. И най-вече… Защото трябва да го живееш. Да, да го живееш без агресия, насилие, побой, обиди, вина. Имаш отговорност само към това: да си тръгнеш, за да спасиш живота си.


***

Бъди #РаноБудна. Разбери повече за #ПървитеЗнаци, че се намираш във връзка с насилник. Свържи се с ментор на Emprove абсолютно анонимно и безплатно. 

Safe
EXIT