Обичаме ли себе си? – Петя Георгиева

Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант. Посветена е на това да служи на хора, които имат проблемни отношения, но искат да са по-удовлетворени, щастливи, уверени и целеустремени. Извършва индивидуални, семейни и брачни консултации, кризисни интервенции, провежда семинари и събития, насочени към откриване на собствените възможности и изграждане на умения за справяне с ограничаващите вярвания. За себе си споделя, че е щастлива когато хората, с които работи постигат успех, удовлетвореност и хармония.

В този материал тя ще ни разкрие кои са честите грешки, които можем да допуснем, когато става дума за отношенията ни с другите.

В много от случаите ние си казваме, че обичаме себе си, но постоянно вършим неща , които показват  обратното. Tъй като истинските мотиви за нашите избори, решения и действия често остават скрити, ние дори не си даваме сметка, че действаме срещу в себе си  и по този начин излъчваме послания, които могат да бъдат грешно разтълкувани.

Как можем да разберем, че сме поели в грешна посока?

Поставяме нуждите на другите пред своите. Типичен пример за това са ситуациите, в които ние самите се  поставяме винаги на второ място във връзките си . Водени от страх да не бъдем отхвърлени или изоставени, ние правим все нови и нови компромиси, като постепенно се отдалечаваме  от себе си и от собствените си нужди. Ние сякаш казваме на другите  „Моите нужди не са важни, аз не съм важен. Аз пренебрегвам себе си, така че можете да ме пренебрегвате и вие“.

Оставаме с някого от съжаление, признателност или чувство за вина. Жертваме се за него, но  не осъзнаваме, че това е автоагресия, защото ние извършваме насилие над себе си, а в същото време е некоректно и за другия. В  такъв избор няма обич към нас самите, нито любов към другия, а  е вреден за всички.

Не можем да кажем „НЕ“ на хора и ситуации, които не са добри за нас, ние отново подхождаме с неуважение към себе си, пренебрегваме  своите нужди и желания заради фалшиво чувство за дълг.

Натоварваме се с прекалено много работа, задачи и отговорности. Някои хора са особено горди от това, че постоянно работят и че по всяко време на денонощието могат да се заемат с възникнал служебен въпрос.  И не разбират защо въпреки тяхната отдаденост не получават признание. Освен това, постоянно се чувстват преуморени, а мотивацията и продуктивността им започват да намаляват.

Продължаваме връзката, дори когато няма взаимност от другата страна. Когато другият във връзката ясно е показал, че няма чувства към нас, а ние отчаяно се вкопчваме в него и унижаваме себе си като  отказваме  да приемем достойно раздялата и да поемем своя път.  Това също е избор, който не е воден от любов към себе си. В тези случаи ние се стремим отчаяно да запазим  тази връзка,  като мислим, че само тя ще ни донесе щастие.  Това всъщност ни кара да страдаме.

Омаловажаваме  проявите на насилие към нас  и се оставяме  да бъдем  унижавани. Много жени , водени от страх избират да пренебрегват  или игнорират агресивните и деструктивни  действия на някого към тях. Тъй като не се чувстват достатъчно ценени  и силни, те не поемат отговорност за себе си и не се опитват да защитят правата си. Опитват се да „не обръщат внимание“ на случващото се, но дълбоко в  себе си страдат и се чувстват все по-малко стойностни.

Всяко наше действие е водено от определена енергия, която се улавя от околните. Тя носи скрити послания и ние привличаме хора и отношения , които вибрират на тези честоти. Например: Ако ние самите обичаме себе си и усещаме радост от това да си показваме тази обич, увеличаваме шанса да привлечем към нас хора, които да ги демонстрират подобна обич/грижа.

Добре е да си задаваме следния въпрос за всеки избор, който правим:

„ Това кара ли ме да се чувствам уважавана и ценена или ме кара да се чувствам унижена, пренебрегната и използвана? От любов към себе си ли правя този избор, или той е воден от страх и незадоволена потребност? Какво послание изпраща за мен този мой избор?“

 

Петя Георгиева

www.petyageorgieva.com 

Safe
EXIT