Олга Минева: Затварянето вкъщи доведе до тиха пандемия и огромен скок на насилие

By ноември 6, 2020РаноБудна

Недоволството е нещо много здравословно – то провокира промените, казва Олга Минева – организационен психолог и основател на фондация Emprove, която помага на жени, жертви на домашно насилие. Тази година тя стартира и кампанията #РаноБудна и инициира създаването на общността #ЖенитеSurvivors ( www.facebook.com/emproveproject) Тя разговаря с Албена Арабаджиева в новото видео от поредицата на „24 часа“ – „Включване Z“, в която се търсят отговори на въпроси, засягащи новите поколения Y и Z.

 

 – Г-жо Минева, вашата организация помага на жените, жертви на домашно насилие. В какво се изразява помощта ви? 

– Като основна мисия искаме да покажем на жените, че ние сме тук за тях, че те не са сами, защото домашното насилие е една фаза от живота, която никой

не заслужава да преживява сам. Излизането от нея също не е леко. Подкрепата, която предлагаме, е много разнообразна – абсолютно безвъзмездна психологическа подкрепа, коучинг подкрепа за търсене на работа, обучения по различни теми. Освен това сме създатели на кампанията #РаноБудна, с която целим пробуждането на жените в ранна фаза на една насилствена връзка. Там говорим за първите знаци, сформирахме един страхотен отбор на #ЖенитеSurvivors (победителки – б.р.). Така се нарекоха те – едни жени победителки, които споделят своя опит, и виждаме, че когато думите идват от някого, който го е преживял и който е стигнал до самия ад, при жените в пораннафаза започва това пробуждане. Пишат ни: “Не знам дали наистина имам проблем, но искам да поговорим” или “За първи път се разпознавам в кампания, защото не съм жертва на физическо насилие”.Но първите знаци, които споделяме, са признак на едно не по-малко опасно психическо насилие.

– Какви са първите знаци? 

– Те са много, но ние слагаме фокус върху тези, свързан и с ограничаване на личната свобода, на личната неприкосновеност, скритото психологическо контролиране, ограничаване на правата да работиш, да се срещаш с приятели. Общо взето много малки и простички са първите знаци, но когато цялата съвкупност от тях е налична, можем да говорим за една токсична и опасна връзка. В този случай ние говорим и с терапевти, и със семеен терапевт – тоест можем да работим и с двамата членове на връзката. Тоест нашата цел е да предоставим индивидуална подкрепа в зависимост от ситуацията. Имаме и юристи в екипа, стараем се да го разширяваме спрямо това колко различни са казусите.

– Ако фазата е по-напреднала, как може жената да се свърже с вас безопасно? 

– Първо, е много важно да уточним, че за кризисни ситуации в България има страхотни, вече утвърдени канали за спешна помощ – говорим за Националната телефонна спешна линия за борба с насилието и подкрепа на жени, преживели насилие. Има такава и за деца, която функционира изключително бързо. При нея сигналът моментално се задейства към Агенцията за закрила на детето в съответния район. Изключително нисък е процентът на жени, които се осмеляват да потърсят помощ в полицията. Понякога отнема 6-7 случая на насилие, докато жената потърси помощ. От тяхна страна сега също стартира един информационен сайт с ресурси, така че жената да разбере как да се обърне към тях, как да получи помощ за ограничителна заповед. Това са спешните канали. Свързването с нас е за дългия път – пътят, който вече носи промяната към новия живот, терапевтичната подкрепа, с която жената да може да се справи с травмите от тази връзка, за намирането на нова работа или пък успех в предишната. Може и през фейсбук жената да се свърже с нас, много го предпочитат – или като напишат #РаноБудна, или името на фондацията ни Emprove.

Снимка: Анджела Иванова

Имаме и уебсайт, на който качваме полезна информация по важни теми, там е и нашият имейл за контакт. Това са дигиталните канали. Ние приканваме жените да идват на нашите събития – правим регулярни събития, които сме кръстили “Да преборим заблудите очи в очи”, и там наистина преборваме онези заблуди в любовта, които може би биха оплели жената в такава връзка. Тях също ги публикуваме на нашата фейсбук страница. Приканваме да идва и цялата подкрепяща мрежа. Защото това, което ние правим, е за всеки един човек. Ако гледаме статистиките, всяка трета жена е преживяла домашно насилие. Това значи, че всеки един от нас вероятно има близка, колежка, член на семейството, която може да е преживяла това.

 

 – Вие сте психолог по професия, завършили сте в чужбина. Защо се върнахте в България?

– Емоцията и решението да се завърнеш са много комплексни, това е букет от фактори. Но едно нещо, което веднага ми идва наум, провокирано от разговора ни за Emprove, е темата за свързаността в България. Това как с всеки човек, до когото се докоснеш и пътищата ви се пресекат, покълват едни по-дългосрочни и много ползотворни отношения. Това много ме дърпаше насам, защото ние умеем да се свързваме.

 – Напоследък обаче не виждаме такова обединение в обществото, по-скоро сме разединени. Защо протестират младите тук? Казвате, че у нас е по-хубаво, в същото време те са недоволни.

– Аз мисля, че недоволството е нещо много здравословно. Всъщност ние в момента преминаваме през един реален и нужен етап на израстване на гражданското общество, на критичната гражданска мисъл. Защото чувството на недоволство е провокаторът и катализаторът да се случват промени. Може би затова и виждаме един скок на доброволчеството. Доказано е, че в нашия мозък имаме четири вериги, които отговарят за нашето щастие. Една от тях е посветена именно на това да помагаш на другите. Това директно по неврологичен път влияе на нашето лично щастие. И мисля, че всеки, ненаучно запознат с това, докоснал се до доброволчеството, просто го усеща.

 -У нас като че ли не сме свикнали да търсим такива психологически обяснения, да ходим на психолог. На Запад хората го правят. Според вас защо е така и това причина ли е за по-голяма агресия в обществото ни? 

– На първия въпрос – смятам, че неизползването на психологическа подкрепа първо и най-просто може да се обясни с непознаването ѝ. Затова и стартирахме една поредица от видеа за това що е то психотерапевтичен процес, въобще какво правя аз, отивайки на психотерапевт или психолог, защото има една мъгла около цялото нещо. Представяме си как ще лежим на една кушетка, един човек ще си записва и ще казва “мхм” и накрая ще ни вземе пари. Така че може би е нужно повече информираност. Смятам, че грижата за душата е точно толкова важна, колкото и грижата за тялото, тоест така както в чужбина е разпространено да се ходи на психолог, би било прекрасно това да се случва и в България. Все повече това го виждаме, но определено има какво да се работи по тази тема. И естествено, можем да спекулираме, че ако всеки от нас полага индивидуална грижа за своята осъзнатост, за своите емоции и това как да ги регулира, би следвало да можем да наблюдаваме спад в демонстрирането на такива неконтролируеми емоции като агресията.

 -А тези емоции засилиха ли се в карантината, когато бяхме затворени вкъщи? Това доведе ли до повече агресия, жертви на домашно насилие, разводи? 

– Имаме наистина изключителен скок на домашното насилие. Неслучайно ООН и други световни огранизации го нарекоха тиха пандемия, защото, макар това да беше един световен проблем още преди COVID-19, неизвестността, затварянето вкъщи, чувството за безпомощност доведоха до ескалацията на случаите на насилие. Затварянето в дома, дори и без насилник, води до фрустрация на неизвестността. Затова и стартирахме кампанията #РаноБудна дигитално, защото виждахме, че има жени, които имат нужда просто да поговорят с някого, да пишат, да се обадят, защото заключването между четири стени не помага.

Тук сме. Има ни. Не си сама!

Автор: Албена Арабаджиева

Източник: 24 Часа (https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9169306)

 

 

Safe
EXIT