Meet EMPROVE: Валентина Димитрова

By август 7, 2019Uncategorized @bg

Автор: Виктория Петровa

 

Имам удоволствието да ви запозная с Валентина Димитрова – част от българския екип EMPROVE ментори. Първото ми впечатление за нея се създаде още преди да се срещнем, а именно – готовността ѝ да съдейства и да бъде интервюирана. По време на срещата ни не можах да спра да се възхищавам на това как професионализмът и знанията ѝ се съчетаваха с елегантността, с която подхождаше към ситуацията и към всичките ми въпроси.

 

Meet EMPROVE- Valentina Dimitrova

Валентина Димитрова, EMPROVE ментор.

А сега ви оставям с нейното представяне за самата нея:

„Може би на първо място бих се описала като подкрепящ приятел. Също така – професионалист, защото съм семеен терапевт по професия. Майка и човек, който се вдъхновява от много неща: от историите на хората; от различни случки и събития.  Някак си те ме зареждат с идеи относно начини, по които мога да помагам. Защото може би това е по някакъв начин моето призвание, което чувствам в живота си- не като професия, а като призвание.“

Нямаше как да не я попитам дали е открила вдъхновение в работата си като доверен ментор в EMPROVE.

„Според мен въобще темата за насилието трябва да бъде вдъхновяваща, колкото и парадоксално да звучи.

Така че околните да влагат целия си потенциал и енергия. Да могат да помагат и да вдъхват нов живот. Защото просто така – едната помощ, чисто физическа или финансова, без след това да последва абсолютно нищо друго, не води до никакъв резултат. Затова смятам, че е нужно изключително много вдъхновение, за да се случи истински това, което цели проекта. Въпреки че започна все повече да се говори [за проблема домашно насилие], не са осветлени всички гледни точки  и не изцяло. Смятам, че все още не успяваме като общество да видим картината отвсякъде и да бъдем адекватно от полза.”

А в такъв случай, какво те доведе в EMPROVE?

„Ами това е едно от нещата. Освен моята професионална насоченост – и аз имам клиенти, които са били жертва на насилие или са в текущо насилие и им помагам, ме доведе начинът, по който беше представена идеята за платформата.“

Стори ми много смислен.Стори ми се като нещо различно, ценно и важно, което би могло да помогне на жените. Затова реших да стана част от такава смислена кауза.“

Помолих Валентина да опише платформата EMPROVE за тези от вас, които за първи път чуват за нея:

„Това е платформа, която дава ново начало. Същевременно, оказва подкрепа в дългосрочен план. Защото смятам, че идеята ни като ментори и въобще като хора, които стоят зад проекта, е да съпроводим тези жени за по-дълъг период от време.

Това е от изключително значение. И овластяването, което е една от ключовите думи на проекта, на мен много ми харесва и го използвам често.

Много важно да се овласти човека, а не да се даде власт на някой друг и да има подчинени и овластени. Просто всеки да е овластен за собствения си живот.

Да може да взима осъзнати решения и да прави своите избори. И с вече осмисления опит, да не попадне в ситуацията, от която се е измъкнал. Това е, което ми се струва най- смислено.“

Както вече знаете, Валентина е семеен терапевт по професия. Тя с готовност се съгласи да ни сподели за предизвикателствата в сферата на домашното насилие, които среща в работата си:

„Една от най-запомнящите се ситуации в работата ми, свързана с темата, се случи, когато в кабинета ми беше една двойка, в която имаше насилие. И двамата искаха да се променят, но все още не бяха на този етап и нещата ескалираха до такава степен, че той искаше да прояви физическа агресия дори в момента. Наложи се да ги отделя в различни помещения и да овладея ситуацията по такъв начин.

Това ме научи, че когато запазиш спокойствие в критични моменти, можеш да реагираш много по- адекватно. Можеш да овладееш ситуацията без да губиш контрол, без да проявяваш агресия и без да бъдеш извън себе си. Можеш да се опиташ да помогнеш на хората да видят ситуацията по различен начин. Това, което те винаги са виждали по един и същ начин, сега да го погледнат от перспективата на другия. Това е нещото, което беше много ценно за мен и за участниците.“

Откриваш ли други допирни точки между професията си и работата ти като ментор?

„Да, абсолютно. Това, че жените, които са били жертва на насилие имат нужда от някого, на когото могат да се доверят. Дори това да не е професионалист, който се занимава с психология или с терапия.

Жената има нужда да усети една стабилна ръка и рамо, което да я поведе по някакъв път, който все още ѝ е неясен.

Обикновено, тя все още се върти в един познат омагьосан кръг, извън който, някой просто трябва да ѝ покаже другите възможности.“

А какво е най-голямото предизвикателство, което срещаш до момента в работата си в EMPROVE?

„Най-голямото предизвикателство все още е доверието на жените – да се захванат и да извървят целия път от началото до края – като че ли това все още е в процес на случване. Мисля, че и за тях това все още е нещо ново, нещо неясно и не много сигурно. И затова смятам, че колкото повече се популяризира, колкото повече се говори, толкова повече ще се помогне. Защото всичко, което е с някакво усещане за скритост, за потайност или незнание, ги тревожи.“

Мислиш ли, че опира до нещо друго освен доверие?

„Възможно е. Аз казвам доверие включително за доверието в нея самата. Не само в нас или в платформата, а и в нейното счупено доверие като цяло. Защото пътят, през който е минала, е много труден, и измъкването е съпроводено с много страдание и загубата на всичко познато досега. И тогава всичко ново, колкото и хубаво да изглежда, все пак носи някакви рискове.“

Попитах Валентина какво би казала на хората относно EMPROVE и проблема, срещу който се бори.

Бих искала да им кажа, че това е платформа с много ресурси. Направена е на базата на много проучвания и е извадила консистенцията относно това кое е най- важно и необходимо за жената, след като тя е загубила всичко, така че да започне отново.

Така че да може да структурира живота си стъпка по стъпка, по по- различен начин и да получава помощ във всяка една крачка. Смятам, че това го има в платформата EMPROVE – как може да си намери работа, как може да си напише CV-то – всичко, от което досега е била ограничавана. И смятам, че там може да намери хора, с които да се опита да започне да гради доверие. Това са двете основни неща. Всичко друго е на по-следващ етап.“

А какво би казала на обществеността за EMPROVE и за проблема?

Проблемът е много сериозен. Смятам, че не опира до статистиката „всяка 3та или всяка 4та“.

Това означава, че всички ние като се огледаме или седнем на кафе с приятелки –  една от тях е била или ще бъде жертва на насилие.

Това е страшното в случая. И посоката, в която трябва да се работи и да се говори, е започнала. Това е изключително важна стъпка, но не знам до колко обществото все още е готово да я понесе. Не знам доколко е толерантно, защото ние все още наблюдаваме родителите как си възпитават децата – с шамари – и това няма как да не доведе до последствия, когато те са възрастни.

Така че за обществото трябва да се направят още много платформи. Много повече да се обхване, включително децата и самите насилници. Обществото все още е малко или много на общности. Има хора, които са запознати. Други, все още когато чуят викове от съседите- мълчат. Вече се дава доста по- голяма гласност на този проблем, но смятам, че има много още какво да се желае и от много повече гледни точки. Жените са една основна и много важна част, от която трябва да се тръгне.

Защото много често тези жени са и майки. И децата им растат в тази среда, и те си носят своите последствия след това.“

В този ред на мисли, попитах Валентина какво би казала на жените, които още не са използвали платформата или не са се осмелили да използват услугата доверен ментор:

„Изключително бих ги поощрила, защото това е една освен полезна, и доста интересна платформа, заради начина, по който е направена – под формата на игра. За да може жената да се чувства победител каквото и да направи. Мисля, че това е нещо изключително важно, което тя трябва да си подари. За разлика от досега, където всяка стъпка е била грешна и тя е била наказвана за това, тук няма грешна стъпка. Тук ще се срещне с нещо много различно. Винаги ще печели и винаги ще трупа нови знания и нов опит. И това ще ѝ носи, под формата на игра, някакъв позитив, което за изграждане на донякъде дори нова идентичност, е важно. И ще върви ръка за ръка с ментор, който да я следва; който да отговаря на нейните въпроси; който да ѝ помага; да обсъждат трудни ситуации или просто да я изслушва, когато има нужда.

Мисля, че би било изключително ценно да почувства една ръка, която да не подхожда към нея с насилие и да я удари, а да я протегне просто, защото иска да я хване и да я подържи.“  

Safe
EXIT