ЦЕЛИТЕ И НИЕ – Светослава Стоянова

By декември 4, 2020Uncategorized @bg, РаноБудна

Светослава е коуч по личностно, кариерно и професионално израстване и подкрепя хора, които минават през професионална трансформация, стартират бизнес или искат да постигнат повече независимост в живота си. 

В професионалната ѝ визитка фигурират опит и успехи като предприемач, дългогодишен директор партньорства, маркетинг и продажби на нестопанската организация Джуниър Ачийвмънт България, комуникационен стратег, ТВ и радио водещ.

И като човек, и като професионалист, Светослава е фокусирана върху действието и резултата. В личностен план е убедена в силата на предприемчивостта като мислене и поведение и вярва, че най-стойностната валута днес е личната осъзнатост. Това е и основата, на която ще се старае от сърце да бъде полезна в EMPROVE – с подкрепа към дамите да видят нови перспективи за себе си и когато изберат тяхната, да тръгнат към нея с увереността и яснотата за вътрешните ресурси, които притежават.

Светослава е нов ментор-доброволец в Emprove и избрахме да ви я предстим с нейна статия, посветена на вас, дамите в платформата, които знаете, че животът може да предложи и повече. 

 

Осъзнато или не, всеки ден вървим към целите си в живота. Някои от нас – право към постижението, други, криволичейки, щастливи от пътуването или напротив – обвинявайки се, че губят ценно време. Всъщност, времето, което си даваме, за да си изясним целта си, е почти половината от успеха.

ПРЕДИ ЦЕЛТА

Преди да формулираме нещо като цел, то е желание в главата ни. „Искам да съм по-уверена“, „Искам да имам по-хубава работа“, „Искам да се грижа повече за здравето си“ не са цели, не са все още и желания, а са мисли, преминаващи през главата ни обикновено за много кратко, под въздействието на ситуация – например билборд, рекламиращ спортно облекло, новина за проведено проучване за нивото на възнаграждение в даден сектор или репортаж, разказващ за успеха на някого. 

За да се превърне мисълта в желание, е необходимо да я конкретизирате за себе си.

„Искам да бъда по-уверена“ се превръща от мисъл в желание, когато уточните за себе си, че искате например да сте по-уверена когато общувате с хора, които може да повлияят на професионалното ви бъдеще. Или още по-конкретно – „искам да съм по-уверена по време на интервю за работа“, „искам да съм по-уверена, когато в интервю за работа обсъждаме въпроса за възнаграждението“. Разнищване на това ви желание и какво стои зад него, може да произведе цели в няколко направления: 

  • Зад искането да сте по-уверена може да стои осъзнаването, че за да поискате по-високо възнаграждение, трябва да предложите повече – тоест имате нужда от допълнителна квалификация в конкретна област. И тогава целта ви е в рамките на определен период да подобрите своята експертиза и да придобиете конкретни умения – например езикови или дигитални;
  • Зад искането да сте по-уверена може да стои осъзнаването, че вие сте интроверт, на когото му коства сериозно усилие да се запознае и да проведе разговор с човек, с когото се среща за първи път. Тогава целта ви ще бъде да откриете какво цените в комуникацията с другите, какво е уникалното, което вие, макар и като интроверт, може да предложите в общуването и върху него да градите стратегия за повишаване на комфорта ви в общуването с нови за вас хора; 
  • Зад искането ви да сте по-уверена може да стои осъзнаването ви, че тежите с 8 кг повече от преди няколко години и че за вас увереността е свързана с това, как възприемате себе си; и че не ви е важно всъщност да ви харесат другите, а да се харесате вие самата отново. В този случай вашата цел няма да бъде да се приемете каквато сте, а ще бъде да адресирате здравен проблем, ако има такъв, да преодолеете съпротива или дори леност в това, да се хванете в ръце и да промените начина по който изглеждате. 

КОГАТО ФОРМУЛИРАМЕ ЦЕЛТА

Веднъж формулирана, целта е много по-постижима, просто защото е ясна. Ако трябва да уцелите десетка, ще ви е много по-лесно, ако имате мишена пред вас, нали? Разделението на мишената на кръгове 1, 2, 3, … 9, 10 ви е важно не за да се ядосвате, когато уцелите 7 или дори 5, а за да подредите картината на това, какво има около и преди целта ви. С примера от по-горе, може да кажем, че в зоната 1-3 е желанието ви да сте по-уверена; 4-6 е яснотата в какви ситуации или кой аспект от живота ви искате да сте по-уверена и защо това ви е необходимо; 7-8 е изясняването какво ще ви даде тази увереност, когато я изработите, а 10 е краткият миг на радост и празнуване на успеха, след който трябва да преминете нататък. 

Осъществяването на целите ни е процес на материализиране на намеренията ни.

КОИ ЦЕЛИ СИ СТРУВАТ УСИЛИЕТО? 

Има цели заради самите цели. Такава цел води към никъде и радостта и ползата от постигнатото е твърде краткотрайна, за да си струва усилието.

Кои са целите, които ни придвижват напред? Тези, които ни свързват с по-добрата версия на нас самите, с хората, които искаме да бъдем.

Да сме свързани със себе си означава да сме в хармония със себе си. А сме в хармония със себе си, когато желанията ни и реалността съвпадат. Работата по напасването на двата пласта – желание и реалност, можем да наречем постигане на целите, които си поставяме. 

Всеки ден материализираме намерения. Обикновено най-дълбокият въпрос, до който стигаме, като изследваме наше желание или цел, е „Защо искам това?“. Редица психологически проучвания, сред които близо 10 годишни усилия на психолога Таша Юрич показват, че когато попитате „защо“ – и себе си, и някой друг, човешкият ум започва да работи като компютър, на който е подадена команда за разрешаване на проблем. И влизате в механизма на най-близкия, най-логичния и на пръв поглед – най-правилният отговор. Има един друг въпрос, който да си зададете, когато търсите гравитацията на вашето желание и цел – и този въпрос е „какво“. Какво в това, което искате, ви е важно? Какво ще ви даде постигането му? Какво е първото нещо, което ще направите, когато осъществите желанието си? 

Теорията за личната осъзнатост се появява в началото на 70-те години на XX век и се базира на идеята че ние не сме нашите мисли, а наблюдаваме и изследваме нашите мисли. Учени на име Дювал и Уиклънд наричат това себеоценка – способността да изследваме вътрешния си свят на мисли и желания. Според теорията „минаваме теста“, ако успеем да намерим пресечна точка между това, което сме и вътрешните ни стандарти. Или отново съотношението желание – реалност.

Аз ви предлагам да го разгледаме като нещо, което наричам „пътуване от цели към инструменти“.   

ОТ ЦЕЛИ КЪМ ИНСТРУМЕНТИ 

Целите ни вчера са наши инструменти днес. Целите ни днес ще бъдат наши инструменти или средства с които да постигнем нови цели утре. Лесно може да си го представите с желанието да усвоите ново умение или чужд език. Това е цел, която щом постигнете, автоматично се превръща в инструмент за вас – и средство, с което постигате други свои желания или цели след това.

Този преходен момент е стартовата точка на пътя към себе си в постигането на нашите желания – когато погледнем на желанието си като на мост, а не като на стълба. Мост, който ни води към следващото важно за нас нещо. 

Ползите от такъв поглед са най-малко две:

  • рязко намалява стресът от постигането „на всяка цена“ и усещането, че успехът е изкачване на стръмна пътека нагоре; да не забравяме и напрежението от това, че щом има изкачване, ще има и слизане;
  • възприятието на постижението като мост, по който минаваме, за да продължим напред е и нещо, което ни напомня, че радостта не е непременно или само в стигането, а най-често – в самото пътуване. 

Целите, на които гледаме като утрешни инструменти, ни дават този комфорт. 

Какво най-много искате в този момент в живота си? 

Кариера, свобода, ново качество на взаимоотношения, нова работа? 

Помислете за целта, към която вървите, като за бъдещо средство, като за нещо, което ще бъде инструмент след това за вас и наблюдавайте как се увеличава енергията, с която ще превърнете желанието си в реалност.  

 

Автор: 

Светослава Стоянова, вдъхновител на кариерно и личностно израстване, доброволец в EMPROVE

 

Уебсайт: http://www.svetoslavastoyanova.com

Safe
EXIT