Акценти

Радосвета Гюлева е НЛП треньор, Валдорф и Монтесори учител, както и автор. Днес тя споделя откъс от новата си книга за НЛП (невролингвистично програмиране) специално за последователите на EMPROVE. “Изящна комуникация с другите и себе си – НЛП и Кибернетиката” предстои да излезе от печат съвсем скоро. В следващите редове ще откриеш една нова гледна точка за… гледната ти точка.

Всички ние притежаваме необходимия потенциал да изменяме поведението си, да проявяваме гъвкавост и адаптивност. Тази способност е вътрешно присъща ни. За да активираме този потенциал, да променим стереотипното си поведение и да открием многобройните възможности, които съществуват около нас, трябва да погледнем на света по нов начин, от други гледни точки.

Никой не знае от колко отдавна хората използват термина „гледна точка“. Така сме привикнали към него, че не го възприемаме буквално, а като някаква метафора. В действителност ние можем да наблюдаваме някакъв обект или ситуация от всяка възможна точка в пространството и от всяка гледна точка да открием нещо ново!

В НЛП се отделят следните три позиции за възприемане:

Първа позиция – „Аз“

В тази позиция човек възприема света или конкретна ситуация от своята лична гледна точка.

Вижда, чува и усеща чрез собствения си сензорен апарат и съобразно ценностната си скала убежденията, нагласите и очакванията – филтрира постъпващата информация чувствено и емоционално.

Но това е само една от възможните перспективи.

Втора позиция – „Другият“

В тази позиция човек вижда ситуацията и себе си от гледната точка на партньора, което дава възможност да преосмислим това, което се случва, и собственото си поведение от гледната точка на чужд модел за света. Ние влизаме в „кожата“ на партньора. Идентифицираме се с него. Възприемаме информацията чрез неговия сензорен апарат и я оценяваме чрез неговите филтри.

Способността да влизаме в позицията на другия действително, а не само да мислим, че го правим, е много полезен комуникативен навик при всички форми на общуване. Заемайки позицията на другия, виждайки с неговите очи, слушайки с неговите уши и усещайки чувствата му, ние проникваме в собствения му свят и получаваме важна информация за възгледите и убежденията, мотивите и чувствата му, как ни възприема и как оценява ситуацията.

Това, че възприемаме ситуацията от чужда гледна точка, съвсем не означава, че се съгласяваме с нея. Тя ни дава необходимата обратна връзка за осъществяване на ефективна комуникация. Ползвайки различни перспективи, ние разширяваме възможностите си.

Трета позиция – „Наблюдател“.

Това е позицията на страничен наблюдател. Вие мислено виждате и чувате себе си и партньора в дадената ситуация, без да участвате в нея. Позицията на страничен наблюдател е характерна с това, че почти липсват емоциите, поради което е по-обективна.

Различната реакция спрямо една и съща ситуация води до различен резултат.

Различните гледни точки не само ни предоставят възможност да видим събитието по нов начин, но и предизвикват у нас различни чувства.

Чудя се кой е любимият Ви литературен герой и как той би подходил на Ваше място?

Диалогът е лично Ваш…

#НевроЛингвистичноПрограмиране, #НЛПБългария, #НовиПерспективизаВъзприемане, #Рефрейминг, #СПОДЕЛЕНОСРАДОСТ

Автор Радосвета Гюлева; ©Всички права запазени.

Когато имаш проблем вкъщи, сякаш целият свят знае за него. Независимо дали живееш в голям град или малко населено място, няма как съседите ти да не разберат какво се случва в дома ти. Виковете и звуците от хвърлени предмети не могат да бъдат заглушени, дори на затворени прозорци.

При една токсична връзка, изпълнена с насилие, срамът е едно от основните чувства, които може да изпиташ. Понякога срамът идва заради твоите постъпки – често се питаш какво не си направила като хората, че се е стигнало до ескалация на напрежението и вероятно всички наоколо са разбрали за това. Но най-ужасният срам е онзи, който изпитваш заради някой друг. Защото знаеш, че няма как да си отговорна за думите и делата на човека до теб, но въпреки това той е твой партньор и ти поемаш неговата вина.

Но да се върнем на чуждото мнение. Защо сме толкова зависими от него? Дали защото живеем в общност и колкото и да не ни се иска всеки познава всекиго или защото няма как да скриеш проблема си и си наясно, че всички знаят. Може би ще се чудиш дали си внушаваш или наистина усещаш съжалителни или укоряващи погледи върху себе си

Нека ви разкажа малко за моя случай – баща ми имаше проблем с алкохола и двете с майка ми бяхме подложени на домашно насилие. Заедно с нея преживяхме нелесни неща, но все пак с помощта на съд, полиция и добър адвокат успяхме да прекратим този порочен кръг.

„Те гледаха да не се месят, но проявяваха нездраво любопитство какво се случва у дома.“

Години наред изпитвах вина и срам заради поведението на баща си, заради думите които ни казваше, заради действията му. Алкохолът наистина не прощава и променя съзнанието. По време на най-трудните моменти, за жалост, никой от съседите ни не ни оказа подкрепа, дори напротив – те гледаха да не се месят, но проявяваха нездраво любопитство какво се случва у дома. Двете бяхме съвсем сами. Мимоходом забелязвах дръпнатите пердета и очертаващите се зад тях силуети, които идваха от съседните къщи.

След развода на нашите, майка ми споделяше, че ѝ е трудно дори да върви по улиците, защото чува шушукания и усеща осъдителни погледи върху себе си. Помня как много пъти сме си говорели и тя ми е споделяла, че най-голям укор е срещала именно от жените, за които се знае че преживяват домашно насилие, но години наред търпят издевателствата на бащите, братята или съпрузите си.. До ден днешен не разбирам подобно поведение и не знам на какво се дължи то. Може би идва от страх. Или пък завист, че някой е събрал достатъчно смелост да направи това, за което друг няма сили икураж. Да живееш в по-малка общност си има своите предимства, но и недостатъци. Имаме да извървим много път като общество, най-малко, за да показваме съчувствие към хора, които преживяват трудни моменти.

Напълно разбираемо е по време на тежък период да изпитваш полярни чувства и емоции. Ако от една страна се опитваш да събереш парченцата от живота си, а от друга се опитваш да не обръщаш особено внимание на приказките на хората, това може да те изтощи физически и емоционално.

Едно е сигурно: не стой във връзка заради никого, освен ако ти самата не го искаш. В крайна сметка в брака и семейството никога не знаеш какво ще ти се случи след година-две. Може да си мислиш, че познаваш някого и че той никога не би те наранил, но нещата се променят. Може да си мислиш, че си извадила късмет с най-прекрасния партньор, но да се окаже, че той не е човекът, за когото се е представял в началото.

„Не искай на всяка цена да запазиш нещо, което няма бъдеще!“

Ако усетиш признаци на насилие върху себе си или децата, не отлагай. Не слушай какво те съветват семейство, близки, колеги, защото мнението им може да те обърка още повече. Слушай себе си или се обърни към терапевт, който да ти помогне.

Понякога е по-добре за всички, ако едно семейство просто се разпадне, преди да са се появили дълбоките травми. Не искай на всяка цена да запазиш нещо, което няма бъдеще. И най-важното: не си отговорна за чуждото поведение, а само за своето.  Не трябва да те е срам, че си в трудна ситуация, уплашена от раздяла, само заради страха от ,,какво ще кажат хората‘‘.

Страхът за отнемане на децата е една от най-честите причини за мълчание и „подчинение“. По думи на нашия ментор Вера Янева това е един „феномен, който дава сили на насилника“.

Пробуждането на силите у жената е свързано с информираността за правата ѝ, за това днес ни гостува Маряна Борисова – адвокат в областта на защита правата на човека, семейното право, включително с практика по „Закон за защита от домашното насилие“ и „Закона за закрила на детето“.

Адв. Маряна Борисова

„Надявам се приносът ми да донесе много надежда, добри практики и да отвори вратата за доверие и още въпроси.“

 Ето и правният коментар по темата:

Във всяка ситуация на „домашно насилие“ има причина и наличие на страх или целенасочен устрем у извършителя да всява страх и да подлага жертвата на подчинение и контрол.

Децата са най-голямата слабост, болка или грижа на майката. Логично е при наличие на деца насилника да контролира жертвата използвайки децата или внушавайки страхове относно загубването, отнемането на децата.

От моята адвокатска практика съм наблюдавала различни прояви от бащи или партньори на жени, жертва на психическо, физическо и икономическо насилие, като например вербален тормоз с обидни и унизителни думи към дете, към жената, използване на нейни слабости относно изморената и слаба психика, уязвимост, нервна неустойчивост към ситуацията, злоупотреба с алкохол и разбира се заплахи от рода на:

„Отвориш ли си устата ти, няма повече да видиш децата.“

А напоследък и директни заплахи, като „ти не си добре, психически и финансово и социалните ще вземат децата“.

Какво казва Законът

По повод на тези страхове  накратко ще поясня тук каква е целта на Закона за закрила на децата и при какви предпоставки би се стигнало до извеждане на дете/деца от биологичното им семейство, а скоро и ще представя повече практически насоки как да дефинираме сами кога има „риск за децата“ и допълнителни отговори на въпроси от потенциални жертви на домашно насилие.

Наличното законодателство в България е за закрила на детето и закрила на жена, жертва на домашно насилие. Дори да липсва доверие в институциите и системата, редно е да знаем, няколко основни неща.

Водещо в политиките за закрила и в практиката е интересът и защитата здравето и животът на детето, а като част от този и най-добър интерес е детето да бъде отглеждано в семейна среда, което първо означава биологичното семейство или родител, после роднини и в крайни случаи се настанява при приемно семейство. Важно е да знаем, че настаняването при приемни родители е временна мярка и не означава отнемане завинаги на детето от родителите, освен ако по категоричен начин родителите сами не се откажат от полагането на грижа за дете/деца.

Настаняване на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите в които се налага спешното му извеждане  от биологичното семейство. Това би могло да бъде насилие над дете, реален риск за живота и здравето му като липсва всякаква грижа от страна на родителите, детето е изоставено или пък родителите са починали. Преди тази крайна мярка, добре е да знаем, че закрилата на детето се осъществява на първо място чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. Тоест притеснените майки да знаят, че:

Законът им дава възможност, като най-добър интерес на детето, то да живее с биологичните си родители (ако не са опасни с поведението си за живота и здравето на детето), достатъчно е да има здрава емоционална връзка, полагане на грижи от страна на майката и тя да не иска да си изостави детето.

Тогава законът ѝ гарантира правото на помощ, консултация, социални услуги, подобряване на социално-битови условия, полицейска закрила от насилие за нея и за дете/деца, при необходимост настаняване в кризисни центрове за майки и деца.

Постоянно или временно извеждане на децата

Ако майка обича децата си и иска да се грижи за тях, дори да няма пълната възможност поради тежки обстоятелства, няма реален риск за извеждане на децата от нея.

Ако обаче заедно с майката, детето е жертва на насилие от партньора/бащата, отново тя не бива да има страх, че държавата ще я отдели от децата ѝ. Крайната мярка “настаняване извън семейството“  е само временна, при всяка промяна на обстоятелствата тя може да се промени и детето да бъде реинтегрирано в семейството или при родителя, който иска и обича детето и не застрашава живота му.

Относно слабости на майките като финансова нестабилност, депресии или алкохолна зависимост отново практиката казва, че това не е фактор да отдели майката от детето за постоянно, да я лиши от родителски права, стига майката да иска промяна и защита на нейното и на децата ѝ здраве и благополучие.

Към майките потенциални жертви на насилие:

Не се страхувайте!

Правото гарантира закрила и защита на вас и децата ви!

Потърсете навременна правна помощ, защото всеки случай е специфичен и е редно от самото осъзнаване на проблем да има адекватна правна консултация, дори и при належащи се срещи със социалните работници от отделите за закрила на детето. Страхувайки се, ако не потърсите помощ и сте свидетели в продължителен период от време на насилие не само спрямо вас, но и спрямо децата ви, е по-опасно, отколкото ако потърсите адекватна помощ навреме.

Диана Недкова EMPROVE менторът, с който искаме да ви запознаем днес. Диди работи в сферата на човешките ресурси и е избрала да използва своята професия, за да подкрепи каузата на EMPROVE. Както и сами ще разберете от следващите редове, Диди използва своите знания и опит, за да помага на жените, с които работим да откриват своя потенциал по пътя на овластяването.

Диди, би ли се описала за  нашите читатели с няколко думи?

Диана Недкова, EMPROVE ментор

„Организирана и с развиваща се емпатия. Чувствителна, социална натура и винаги стремяща се да бъде в подкрепа.

Като консултант в сферата на човешките ресурси, който от години практикува тази дейност, основният ми фокус е свързан с развитието на потенциала на хората в различни насоки. Това включва кариерните консултации и психологическа подкрепа на различни целеви групи от мениджъри до хора, които са в неравностойно положение (в т.ч. хора с придобити увреждания в следствие на инцидент или продължително заболяване, неактивни младежи, младежи преминали през онкологично заболяване и др.). От гледна точка на човешките ми интереси и ценности, аз съм човек, който обича да комуникира и да бъде в подкрепа на хората, като в този процес от изключителна важност за мен е да получавам обратна връзка поставяйки на фокус ефективната двустранна  комуникация.“

Разкажи ни и какво те доведе в проекта?

„Доведе ме авторът на проекта. Когато чух първата идея за това какво точно се очаква да се случи като проектна реализация (само на бета версия), ми стана изключително интересно, защото си дадох сметка, че ние не достигаме до тези жени. Защото те самите нямат смелостта или възможността въобще  да получат подкрепа или да си я изискат, когато имат нужда от нея. Това, което виждам като резултати до момента, още повече ме мотивира и най- вече, защото българските институции съзряха потенциал в EMPROVE и по конкретно в подхода, който биха интегрирали в собствената си интервенция и програмите, които имат. С това визирам конкретно МВР, с които имаме партньорство.“

Как описваш EMPROVE на хората, които за първи път чуват за нея?

„Много ми харесва думата „empowerment“ или овластяване, но си давам сметка, че това е една дума, която рядко използваме и  носи различни послание за различни хора. Затова по-скоро бих казала, че EMPROVE за мен е подкрепа на жени, които имат нужда от най- важното – да бъдат чути и наистина зачетени. И не на последно място  геймифицирана и иновативна инициатива, която ни връща към най-изконните човешки ценности – това да играем, да се учим, мотивираме и развиваме чрез игра.“

Кое според теб е най-важното?

„Най-важното е, че имаш достъп до  платформа, в която имаш пълна свобода на избор каква подкрепа ти е необходима в конкретния момент. Дали да прочетеш блог статия с вдъхновяваща успешна история; да се свържеш с ментор, с когото просто да си поговориш; да споделиш мнение или да зададеш някакъв въпрос, който е важен за теб в момента. Платформата наистина дава възможност за избор откъде да започнеш. Като консултант, който е правил кариерни консултации в практиката си, знам, че не можеш да дадеш насила подкрепа на някого, който сам не е осъзнал нуждата от нея. И наистина по-добре е човек сам да я потърси като направи първата стъпка. За мен, самата платформа с всичките й възможности, дава различни опции на хората относно това какво да изберат като извор на мотивация и подкрепа. „

Твоята професия е изключително интересна. Разкажи ни за ситуация, която винаги ще помниш.

„Паметната ситуация, за която се сещам е тежка. Бях в процес на кариерно консултиране на едно момче, което е преживяло онкологично заболяване. На 14-годишна възраст му откриха левкемия. Естествено започна процес на лечение и всичко мина добре. След като вече се беше излекувал, ние започнахме работа за неговото включване в образованието и кариерно ориентиране като цяло. Най-паметното беше, когато след 2 месеца той ми звънна и ми каза, че е получил рецидив, и че трябва да приключим, защото в момента лечението му продължава да бъде най-важното нещо. И тогава се почувствах безпомощна, тъй като си дадох сметка, че нямам контрол върху болестта. Никога не ми се беше случвало такова нещо в практиката .. Даже в момента настръхвам, докато говоря. Но най-хубавото нещо в цялата ситуация е, че въпреки, че получи рецидив, той отиде в Германия и се излекува. Вече всичко е наред. Той ме потърси преди един месец. Сега е на 18 и си спомни за задачите, които му бях дала. И всъщност сега продължаваме да работим с него  в посока това какво образование да избере.“

Какво научи вследствие на тази ситуация?

„Научих, че животът може да ти предложи много предизвикателства. Научих, че въпреки че съм много уверена в себе си, експертизата си и в това, което правя  в процеса на подкрепа и кариерно консултиране, има моменти, в които и ти самият имаш нужда от подкрепа, за да се справиш с трудна ситуация(като ментор и консултант бел. ред).“

Това, предполагам, би било добър пример за жените, които ползват платформата.

„Да, всъщност, когато навлизам в такива разговори с хора, които имат нужда от подкрепа, казвам „Аз не съм експертът тук. Аз не съм тук, за да ти покажа как трябва да се случват нещата. Аз съм тук да те изслушам, да ти дам насоки и идеи за това какво можеш да опиташ и да пробваш. И винаги подхождам с тази нагласа, защото наистина не вярвам, че някой е повече от другия, а процесът е двустранен.“

Също както в професиите си, всички даряващи времето си за EMPROVE каузата, срещаме трудности в работата си. Каква е най – голямата трудност, която ти срещаш като ментор?

„Активирането на жените… За мен това е най-голямото предизвикателство имайки предвид, че в България се отчита един от най-ниските проценти на докладване за домашно насилие. Затова екипът на EMPROVE трябва да продължим  да работим по посока гласност на проблема и активиране на жените преминаващи през този период в живота си.“

Какво би искала хората непременно да знаят за EMPROVE и/или проблема, срещу който се бори?

„Както вече споделих, първо трябва да знаят, че трябва да има гласност за това нещо, като се говори непрекъснато не само за проблема, но и за това как ние се справяме с него.. А на жените, които преминават през този труден период в живота си, искам да каже, че нищо няма да загубят от това да пробват. Платформата им дава възможност да избират между различни неща, които намират за комфортни и удобни. Могат да опитат предприемайки само една стъпка. От опитите, които правим понякога, могат да излязат много красиви неща. Така че, апелът ми към жените е да пробват.“

А какво би казала на жените, които още не са изпробвали платформата или не са се осмелили да използват услугата „доверен ментор“?

„Всъщност бих ги попитала какви са им страховете. Защото честно казано, винаги съм свикнала в работата ми да задавам много въпроси. Преди да тръгна да казвам нещо на някого искам да го опозная и разбера. Това ми помага да имам индивидуален подход и това, което казвам да отговаря на  индивидуални нужди на всеки човек. Но като цяло бих ги посъветвала да разгледат платформата и да се уверят сами, че достъпът до нея е абсолютно анонимен и дискретен, без никакви усложнения за тях, и няма нещо, което може да ги възпре да опитат.“

Има ли нещо, което не съм те попитала, а би искала да добавиш?

„Най-вече  апелът ми, е че, ако някоя жена има нужда да ме опознае преди да реши кой иска да бъде нейният „доверен ментор“, аз съм напълно готова да ми зададе въпроси, които са важни за нея, като аз ще се постарая да отговоря в удобна форма и за двете страни – в – личен разговор или писмено. Така че, ако на някой не му е достатъчно това, което съм дала за себе си като информация, съм на разположение да споделя още за себе си и подхода си като ментор и консултант.“[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Автор: Виктория Петрова

Дойде моментът да ви запознаем и с Ирен. С Ирен се срещнах за първи път в Лондон дълги месеци преди официално да стана част от EMPROVE. Благодарна съм ѝ, че тогава тя, вече в ролята си на EMPROVE ментор подходи първа към мен и пожела да се запознаем. Докато я интервюирах наскоро, научих, че подобен тип инициативност ѝ е навик, който често прилага в работата си, за да подкрепя жените, с които комуникира. Оставям ви с първата част това, което тя има да ви разкаже.

Както винаги, започнахме с традиционния въпрос- в платформата EMPROVE всеки ментор се представя с 4-5 ключови за него думи и те са начинът да го открият и изберат жените, които подкрепя. Кажи ни коя е Ирен с 5 думи?

Ирен Ценова, EMPROVE ментор

„Аз съм треньор по трансформации. Както повечето от нашите ментори, вече имам психологическа квалификация- работя  с личностно развитие и кариерно ориентиране от около четири години. Работя с жени, като откривам потенциала в тях и им показвам посоките, в които могат да се развиват и да гледат на себе си като на завършени личности, които нямат нужда от одобрението на социума, на партньорите си, на родителите си или на обществото, в което живеят. Накратко, мотиватор, откриващ потенциали, помагащ за развитие.“

А какво те доведе в EMPROVE?

„Аз бих го нарекла съдба, случайност или някакви човешки пътища са се преплели, защото съвсем случайно попаднах на тяхна обява за това, че имат нужда от ментори. Винаги съм искала да работя с жени, които са в неравностойно положение. И така това дойде точно навреме Вече имах квалификацията и търсех посока. И тогава се появи като пътеводна светлина, направихме контакт и веднага стартирахме с менторството.“

Опиши платформата EMPROVE на някой, който за първи път чува за нея.

„Бих казала, че това е платформа, която работи с жени.

Независимо дали са били жертва на насилие или не, мисля, че наистина е изключително полезно за всяка жена да има достъп. Защото менторите работят напълно безплатно и всички са изключително мотивирани и професионалисти.

Също така, това е система за себеопознаване, с която можеш да придобиеш много богата представа за това какъв  човек си ти, как можеш да работиш със себе си и да откриеш ключови моменти за своето личностно развитие

Когато една жена достигне до ниво, в което се самоуважава, в което обича себе си, в което оценява що за човек е, в което тя си поставя лични граници- развита е емоционалната ѝ интелигентност, развита е защитната система при нея, в това какъв стандарт би допускала като отношение към себе си.

Тогава тя няма как да попадне в насилствена връзка или в отношения, които биха я ощетили физически или морално. И това е ключът при EMPROVE, защото работи за личностното развитие на жените. И бих казала на всеки, който реши да работи с EMPROVE, че това е система, до която изключително рядко можеш да имаш достъп- до такъв потенциал ментори, до такъв потенциал от литература и информация, с която да работиш със себе си.“

Както сигурно Ви е направило впечатление, работата на Ирен е доста интересна. Помолих я да ми разкаже за паметна ситуация от професионалния ѝ път.

„Аз имам авторски програми за развитие и трансформация и авторски тренировки за трансформация, с които работя с много жени. Работим с мотивация и развитие, а не толкова с личностни проблеми. Рекламирах там EMPROVE След като го пуснах, видях в платформата много от тях- бяха ме избрали като ментор..

Но паметната ситуация в случая за мен беше нещо друго. EMPROVE беше там като платформа, но те искаха да работят с мен лично. И така, работех с една от жените много в дълбочина. Разгледахме много неща

и тя самата беше шокирана, че всъщност изобщо не осъзнаваше, че тя е в такава връзка. Осъзна го когато започна да работи със себе си в съвсем друга посока.

Работехме с нея за откриване на потенциала ѝ, за кариерно ориентиране, къде са ѝ силните и слабите страни. В един момент, тя осъзна, че е спряла да вярва в своите силни страни, защото съпругът ѝ я кара да се чувства сякаш тя може единствено да гледа деца и да готви вкъщи. Но това се случи без аз да я насочвам, без аз изобщо да работя в тази посока.

Тя сама го направи, докато работеше със себе си, докато разгръщахме потенциалите и спазваше домашните упражнения, които съм ѝ давала да прави. Един ден просто ми се обади и каза: „Ти знаеш ли аз какво открих- той през цялото време ме потиска, манипулира и кара да се чувствам по този начин, много фино и много нежно“. Едновременно беше тъжна и щастлива. Беше освободена от зависимостта от неговото мнение и отношение към нейните способности. Но ѝ беше натъжено, защото е прекарала години с човек, който съзнателно я манипулира и потиска, за да може тя да служи на неговите нужди и интереси.

Беше паметно за мен, защото аз не вярвах, че

човек може да не осъзнава, че е в зависима връзка.

Връзка, която го манипулира. Смятах, че всеки, който е в такава връзка малко или много го осъзнава, и просто не знае как да се измъкне. Какво разбрах от този случай?

Разбрах,  че хората имат нужда от време, за да се доверят и да се отпуснат. Дори когато имаме титлата ментор, това не ги прави автоматично отключени за нас. Те имат нужда да ни опознаят, да видят що за хора сме и какво можем да направим за тях.

Най- голямото предизвикателство е да накарам тези момичета да ми вярват, те са като цяло неактивни до момента, в който не изградят някакъв вид довериеТова са нещата, на които се уча – на търпение, разбиране и на отваряне от моя страна,  за да мога да ги предразположа.“

Какво би искала хората непременно да знаят за EMPROVE и/или проблема, срещу който се бори?

„Искам обществото да знае, че има изградени организации, които биха помогнали на жените и смятам, че наистина трябва да се работи за превенция на ситуациите, срещу които се борим. погледнато в бъдещ план, смятам, че усилията трябва да се концентрират върху превенцията. . Но обществото трябва да знае, че както платформата, така и всеки един е отговорен за това да не сме в ситуация, в която имаме толкова голям проблем на домашно насилие или емоционален тормоз в България.“

Ами какво би казала на жените, които още не са изпробвали платформата или не са се осмелили да използват услугата „доверен ментор“?

„Тези неща по света се ползват напълно свободно. Много рядко в България, намираш нещо хубаво, качествено, работещо с професионалисти, без пари. Това е безплатна платформа, с която, решат ли да съдействат, могат да достигнат много високи нива на себеосъзнаване. EMPROVE е, защитена среда, в която те могат да се чувстват в безопасност, могат да бъдат себе си, да споделят проблемите си, там има професионалисти, които знаят и могат да им помогнат.“[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]