Обичаме ли себе си? – Петя Георгиева

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант. Посветена е на това да служи на хора, които имат проблемни отношения, но искат да са по-удовлетворени, щастливи, уверени и целеустремени. Извършва индивидуални, семейни и брачни консултации, кризисни интервенции, провежда семинари и събития, насочени към откриване на собствените възможности и изграждане на умения за справяне с ограничаващите вярвания. За себе си споделя, че е щастлива когато хората, с които работи постигат успех, удовлетвореност и хармония.

В този материал тя ще ни разкрие кои са честите грешки, които можем да допуснем, когато става дума за отношенията ни с другите.

В много от случаите ние си казваме, че обичаме себе си, но постоянно вършим неща , които показват  обратното. Tъй като истинските мотиви за нашите избори, решения и действия често остават скрити, ние дори не си даваме сметка, че действаме срещу в себе си  и по този начин излъчваме послания, които могат да бъдат грешно разтълкувани.

Как можем да разберем, че сме поели в грешна посока?

Поставяме нуждите на другите пред своите. Типичен пример за това са ситуациите, в които ние самите се  поставяме винаги на второ място във връзките си . Водени от страх да не бъдем отхвърлени или изоставени, ние правим все нови и нови компромиси, като постепенно се отдалечаваме  от себе си и от собствените си нужди. Ние сякаш казваме на другите  „Моите нужди не са важни, аз не съм важен. Аз пренебрегвам себе си, така че можете да ме пренебрегвате и вие“.

Оставаме с някого от съжаление, признателност или чувство за вина. Жертваме се за него, но  не осъзнаваме, че това е автоагресия, защото ние извършваме насилие над себе си, а в същото време е некоректно и за другия. В  такъв избор няма обич към нас самите, нито любов към другия, а  е вреден за всички.

Не можем да кажем „НЕ“ на хора и ситуации, които не са добри за нас, ние отново подхождаме с неуважение към себе си, пренебрегваме  своите нужди и желания заради фалшиво чувство за дълг.

Натоварваме се с прекалено много работа, задачи и отговорности. Някои хора са особено горди от това, че постоянно работят и че по всяко време на денонощието могат да се заемат с възникнал служебен въпрос.  И не разбират защо въпреки тяхната отдаденост не получават признание. Освен това, постоянно се чувстват преуморени, а мотивацията и продуктивността им започват да намаляват.

Продължаваме връзката, дори когато няма взаимност от другата страна. Когато другият във връзката ясно е показал, че няма чувства към нас, а ние отчаяно се вкопчваме в него и унижаваме себе си като  отказваме  да приемем достойно раздялата и да поемем своя път.  Това също е избор, който не е воден от любов към себе си. В тези случаи ние се стремим отчаяно да запазим  тази връзка,  като мислим, че само тя ще ни донесе щастие.  Това всъщност ни кара да страдаме.

Омаловажаваме  проявите на насилие към нас  и се оставяме  да бъдем  унижавани. Много жени , водени от страх избират да пренебрегват  или игнорират агресивните и деструктивни  действия на някого към тях. Тъй като не се чувстват достатъчно ценени  и силни, те не поемат отговорност за себе си и не се опитват да защитят правата си. Опитват се да „не обръщат внимание“ на случващото се, но дълбоко в  себе си страдат и се чувстват все по-малко стойностни.

Всяко наше действие е водено от определена енергия, която се улавя от околните. Тя носи скрити послания и ние привличаме хора и отношения , които вибрират на тези честоти. Например: Ако ние самите обичаме себе си и усещаме радост от това да си показваме тази обич, увеличаваме шанса да привлечем към нас хора, които да ги демонстрират подобна обич/грижа.

Добре е да си задаваме следния въпрос за всеки избор, който правим:

„ Това кара ли ме да се чувствам уважавана и ценена или ме кара да се чувствам унижена, пренебрегната и използвана? От любов към себе си ли правя този избор, или той е воден от страх и незадоволена потребност? Какво послание изпраща за мен този мой избор?“

 

Петя Георгиева

www.petyageorgieva.com 

Имаш отговорност само към това: да си тръгнеш, за да спасиш живота си

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Жените, които ни служат за пример, от ден на ден стават все повече. И това съвсем естествено кара и нашите крила да се развихрят, напомняйки, че всеки, със собствената си движеща сила и пламъче, може да достигне висините, към които се стреми. Но окрилението невинаги идва в лъскава опаковка.

Историите на (както обичаме да ги наричаме) #ЖенитеSurvivors са приказката, която няма да прочетете на децата си за лека нощ (макар и вътрешно да ви се иска, за да знаят от какво да се пазят). Тази приказка не акумулира сладки сънища, но пък съдържа в себе си поука и щастлив край. 

Текстът, който споделяме с вас, е подтискащ и смразяващ, но ето нещо, което ще ви топли по пътя между редовете. Авторката му вече е щастлива. Тя е оцеляла и надмогнала този ад, за да го превърне в приказка с поучителен характер. Благодарим от все сърце за смелостта на Е.  и за това, че ни допуска в трудното си минало с идеята да ни пробуди за светло настояще.

Приемаш вина, която не е твоя

Започва от крещене, но това не е обикновено повишаване на тон, нито признак на недоволство или проява на обикновена емоция. Не, не е това, не бъркайте нещата. Става въпрос за крещене – агресивно, с промяна на мимики и жестове, неистово. С много агресия. За МНОГО незначителни неща, за НИЩО. Да, за нищо. Дори и заради липса на добро настроение.

Винаги ти си виновна! Успокоява се, когато кажеш „Аз съм виновна. Никога няма да правя повече така“. А ти всъщност не си виновна, не си направила нищо. 

За нищо, ама наистина за нищо – преместила си вещ, разменила си подправките, има петно на пода. Времето е лошо. Лоша интернет връзка. Проблем в работата. Лошо настроение. Настинка. Безброй варианти. Агресивно и обезумяло крещене. С много обвинения. Не вярвай, че е за първи и последен път, не вярвай, че си виновна. Не, не си. Нищо не си направила. Викането и агресията винаги продължава и след този първи път, и следващия път, и следващите пъти, когато някой е решил, че пиперът и солта не стоят в дясно. Викане и обвинения. Агресия. Втори, трети, много пъти. Ти мълчиш, преглъщаш, знаеш, че нищо не си направила, казваш го, повтаряш го, извиняваш се без да има за какво, поемаш цялата вина без да има за какво. Съгласяваш се, приемаш всичко, само за да спрат виковете и да има мир. Приемаш вина, която не е твоя. Нищо не си направила, никой не си наранила или обидила. Нито си застрашила живот. Каквото и да си направила,  дори и да си разменила подправките не трябва и не заслужаваш тези викове, обиди, агресия. Знаеш, че не го заслужаваш, никой не го заслужава.  Не мисли и не вярвай, че това ще се случи само веднъж. Не. Няма. Ще се повтори. Потрети. … и така безкрайно много пъти.

Преминава в удари, удари където свари, където си най-уязвима и не си се покрила там с ръце. Удари, съвсем съзнателни. Абсолютно съзнателни, то няма други, няма такива по невнимание, нито такива, които са „без да искам“. Тенденциозни, силни удари. Да, боли, много боли от тях. Опитваш се да се защитиш, да покриеш поне лицето си, което е най-уязвимо, не винаги успяваш.

Знам, че искаш да повярваш, че се е случило случайно и че няма да се случи пак. Искаш да го оправдаеш, да оправдаеш и себе си, че търпиш и понясяш.  Не, ще се случи, и то много скоро. Знам, че искаш да поемеш цялата вина, цялата вина на света, само и само да спре да вика, да удря, да има мир и всичко да е същото преди викането. Не е, и няма да бъде същото. Никога. Защото този човек свиква с твоята доброта и прошка и се възползва от нея. Подиграва се с нея. Подиграва се с теб и чувствата ти заради които прощаваш. За пореден, но не и за последен път ще се чувстваш така. Пореден път след няколко дни, седмица, месец.

Развалена  е колата – удар в носа.

Свършил хляб – понасяш удари по теб.

Хвърляне през прозореца на твои вещи. Събираш ги от долу и се прибираш. 

Бута те по стълбите надолу, падаш, няколко стъпала взимаш за едно. Удряш си гърба, кръста, едвам ставаш. Благодарна си, че си жива. ОЦЕЛЯВАШ за пореден път.

Чупи поставката за лъжици. А тя е ценна за теб, майка ти ти я е подарила. И носи много смисъл. 

После лъжеш, че сама се е счупила. Така лъжеш и за синините, ударения нос, болките в кръста, подутата устна, буза, раните по кожата и раните в сърцето. Паднала си. Да, паднала си, но не сама. Хиляди примери…

Не можеш да понесеш да чуеш това, което крещи отвътре в сърцето и душата ти.

Вадила съм нож – единствения път, когато съм искала да убия някого. Заключвала съм се в стаята. Заключвала съм се в колата. Бягала съм. 

Не казваш на никого, защото те е страх и срам. Защото ще ти кажат да си тръгнеш. Не можеш да понесеш да чуеш това, което крещи отвътре в сърцето и душата ти. Това, което се опитваш да заглушиш. Не искаш да го чуеш от друг. Не, че не можеш. 

Срам те е. Много те е срам. От себе си, от родителите ти, от близките ти. Най-вече от теб самата. Защото търпиш подобна агресия и въпреки това стоиш. 

Питаш се какво да направиш. Питаш се всеки път. Знай едно: и то е, че всичко е в твоите ръце, в ничии други. Само ти можеш да се спасиш. Само ти можеш да си тръгнеш. Тръгни докато е време, докато не е станало прекалено късно, докато си още жива. Да, жива. Защото в някой от поредните пъти, може да не си.

Не можеш да го спреш, нито да промениш нещо. Единственият ти път, който ще те изведе и спаси, е този, който ти се опитваш да заглушиш вътре в теб самата. Никой не може да ти каже как да го направиш, само ти знаеш, единствено ти. Послушай това, което толкова много пъти не искаш даже да си помислиш. Не искаш, защото те е страх, защото те е срам. Нито страхът обаче, нито срамът ще ти помогнат, когато имаш нужда от помощ, когато имаш нужда да се защитиш от поредния удар. 

Мило момиче, ти погубваш и унищожаваш годините и живота си в името на един насилник и агресор. Убиваш твоето аз, което никой, ама НИКОЙ няма право да ти отнеме.

Вземи живота си, твоят собствен живот, в твоите ръце, той не ти е даден, за да го погубваш по този начин. И най-вече… Защото трябва да го живееш. Да, да го живееш без агресия, насилие, побой, обиди, вина. Имаш отговорност само към това: да си тръгнеш, за да спасиш живота си.


***

Бъди #РаноБудна. Разбери повече за #ПървитеЗнаци, че се намираш във връзка с насилник. Свържи се с ментор на Emprove абсолютно анонимно и безплатно. 

Парите са шестото сетиво, без което другите пет са притъпени – Вера Янева

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Вера Янева е медиатор казуси и доброволец на Горещата телефонна линия за жертви на домашно насилие. Темата, която тя реши да отвори чрез трибуната на Emprove, е тази за личните финанси. С огромно съжаление констатираме очевидното, а именно – парите могат да бъдат огромна клопка, която държи жените в плен на насилствената връзка. В следващите редове, Вера споделя своите дългогодишни наблюдения върху управлението на личните финанси + няколко полезни практични съвета. Целта е една – да бъдем финансово, ментално и физически независими.

Парите са невероятна енергия и сила. И преди половината от вас да излязат от статията, защото са духовни личности и винаги са вярвали, че парите щастие не купуват – ще кажа: и вие сте прави. Обърках ли ви вече? Човек има тяло и душа. Едното е материално, другото не. Живеем в материален свят. Без пари няма да оцелеем, колкото и извисени духовно да сме. Но пък с пари можеш да купиш къща, но не и дом, секс но не и любов, диплома, но не и знания, дрехи, но не и стил, пост, но не и уважение. За мен отговорът е: с пари купувайте материални неща и знания.

Да разгледаме делника от живота на милиони хора по земята: будилникът звъни в 5,6,7 ч., натискаш го поне 3 пъти. Чувстваш се изцеден преди още да си станал, нямаш време дори за кафе. Главата ти вече е пълна с проблеми и недоволство, а те чакат тепърва 9-10-12 ч. работен ден. Имаме чувството, че ни плащат ни толкова, колкото да се върнем отново и да не умрем от глад до следващата заплата. Това е основен принцип на Матрицата. На обществото. Караме я по ръба. Живеем за петък вечер, за лятото и се молим да се пенсионираме. Замисляли ли сте се какво ви държи? Защо не си вземете шапката и да си тръгнете? Такааа – две думи – страх и желание. Страх, че няма да си намерите повече работа, че не сте достатъчно квалифициран, че сте възрастен, че ще ви вземат къщата заради ипотеката, че децата учат навън и зависят от теб, ще напуснете зоната на комфорта, ако си тръгнете… И желанието да имате следващия модел телефон, кола, по-скъпи дрехи, по-луксозната почивка, която наистина заслужавате и още, и още. Намирате си нова по-добра работа, но това е кратко решение на дългосрочен проблем. Старата песен на нов глас. Нормално е – в училище ни учат как да бъдем добри служители, а не работодатели.

Хубавото е, че има отговор. Има и решение.

И по-важното е, че не са виновни богатите, а вие трябва да научите силата на парите и да я владеете. Не позволявайте на парите да съсипват живота ви и да се отказвате от мечтите си. Игнорирайте страха, желанието за безмислени придобивки и ще видите нови възможности. Силните емоции не са добър катализатор, когато говорим за пари. Представете си, че всяка сутрин намирате до кафето си 500-1000лв. Какво бихте работили. Нищо? Ако мечтата ви е пари, значи нямате мечта. Парите са средство, а не цел. Това е един от проблемите. Удоволствието  от натрупаните и получени наготово суми е до време – после се чувстваш преситен и ненужен. За да си щастлив ти трябва цел – да се чувстваш умен и нужен, и можещ – непрекъснато! Освободете се от страха и желанието, за да вземете решение за посоката и целта.

Мечтайте. Мислете. Действайте. Отговорът е между ушите ви.

Ако поставим коняр на волана на мазерати, той няма да стане състезател. Трябва му опит, обучение да мисли като пилот. И с нас е така – трябва да се научим да мислим като богати, да работим, това което ни изпълва със страст, да учим.

Ето моите няколко съвета

Съвет 1: никога не слагай всички яйца в 1 кошница.  Знаещите го наричат  диверсификация

Нека доходите ви са от няколко места.  Да нарисуваме къща с 4 стаи:  шефа/сам/хора/пари.

Стая 1 – „шеф“: тук много голямо внимание искам да обърна колко е важно да (по)работите на заплата или поне да сте работили. Важно е да учите. Образованието е по-важно дори от парите. Това е най-големият ви капитал. Умът. Всяка държава има нужда от лекари, инженери. Научете занаят. Отидете на заплата, за да учите колко важни са отношенията, как се прави бизнес, как работи в системата, да придобиете трудови навици, ако щете и да почнете да трупате капитал за собствен бизнес.

Стая 2 – „сам“: дребен бизнес. Работиш сам, без наети работници. Тук са дейностите, които повечето хора правят, за да изкарат нещичко – изработка на бижута, шофьорски услуги, продажба на зеленчуци на дребно, уроци, онлайн магазин…

Стая 3 – „хора“: по-голям бизнес имате, когато хора работят за вас и вие управлявате хора. Както виждате тук не коментирам обороти, печалби , брой наемници и активи на фирмата, а начин на работа и управление.

Стая 4 – „пари“: в нея са комисионерите и инвеститорите. Те не продават стоки, те правят схемите, стратегиите и/или продават, преди да са купили. Забележете – те не инвестират собствени пари. Те управляват пари.

От какво можем да си докараме още пари: акции, имоти, наеми, писане на книга, патенти, уроци, лично изкуство, фрийланс дейности, кликсайтове, уеб-търговия, продажба на лични вещи и каквото още ви хрумне.

Какво е покривът на тази къща с много стаи? Това е страстта. Каквото и да правите, правете го със страст. Парите ще дойдат сами след това. Ако сте „в стаята на Заплата“, шефът ще ви забележи рано или късно и ще сте в позицията да си искате повишение. Дайте най-доброто от себе си. Опитайте се дори да си представите, че парите  ги няма. Работете заради идеята. Именно с тази нагласа, ако имате собствен бизнес, ще привлечете ентусиасти да работят за вашата кауза. Трябва ви банда съмишленици, които да заразите с вашата страст.

Съвет 2: ползвайте правилото 10*5*85 – спестяване/даряване/разходи  

Тук обикновено настава война, негодувание и отричане, особено от хората, които са с убийствено ниски доходи.  Дали доходите ви за месец са 500-1000 или 30 000лв., тук говорим за %. По никакъв начин не пипайте спестяванията. Пари събрани за лятната почивка се наричат „отложени разходи” и не са спестявания. Спестяванията са ви за образование на вас или децата, за старини и задължителните буферни фондове. Даряване – вие така и така давате бакшиши на сервитьори, на клошарите,  доброволствате – дори само отделеното време, в което можете да изкарате пари, е дарение.

Съвет 3: Буферните фондове

Любимият ми съвет. Дали ще изберете да са част от спестяванията ви или част от разходите ви като процент е без значение, докато ги натрупате първоначално. Това са заделени пари за ремонти, безработица, здраве. Питат ме колко лева трябва да са. Отговорям, че сумата трябва да е такава, че ако останете без работа за 6-8 месеца и се развалят едновременно 2-3 уреда у дома + кола или някой се разболее трайно – сумата да ви стигне да запазите стария си стандарт на живот. Това ви дава възможност  да си търсите нова подходяща и добре платена работа, да живеете нормално  със семейството ви.  За мен това е жизненоважен фонд  за всеки. Наберете го от случайно попаднали ви премии, печалби, подаръци от близки, наследства или повишение на заплата. Допълвайте всеки месец, ако сте посегнали към неговите средства.

Съвет 4: Инвестиция

Съвет за напреднали 🙂 Имате си буферните фондове, спестяванията са понатрупани и не е рентабилно да стоят под дюшека или на депозит. Избирате да инвестирате в Актив. Какво е  Инвестиция или още наречено „покупка на Актив”. Споровете какво е актив са големи – аз имам прост отговор: едно нещо е актив, ако ти носи пари. Примери: покупка на къща за живеене е разход, не е актив, но ако я дадете под наем, е актив. Кола – ако е за семейството е разход, но ако я ползваш в бизнеса си или за такси, е актив. Тук ви оставям да поразмислите: колко от вашите вещи, имоти, коли, земи, къщи, вили, машини, стаи, колелета, къмпинг оборудване и т.н. могат да ви донесат пари и как?

Другият най-голям актив, който има всеки от нас, това е умът.

автор: Вера Янева

Това е златната мина между очите ви. Инвестирайте в него без страх. Ще се изненадате колко още има да учите и колко е зареждащо това лично развитие. Внимавайте със закона за авторските права: кога една идея е ваша и кога е собственост на работодателя ви. Дали да я продадете за потупване по рамото и едномесечна премия или ще се заемете да си я патентовате сами. Както е казал мъдрецът: Гениалността обича тишината.

 

С тези последни думи ще спрем за днес:

Самодисциплината е всичко.

 

 

Да поговорим за децата: Правен коментар

By | Uncategorized @bg | No Comments

Страхът за отнемане на децата е една от най-честите причини за мълчание и „подчинение“. По думи на нашия ментор Вера Янева това е един „феномен, който дава сили на насилника“.

Пробуждането на силите у жената е свързано с информираността за правата ѝ, за това днес ни гостува Маряна Борисова – адвокат в областта на защита правата на човека, семейното право, включително с практика по „Закон за защита от домашното насилие“ и „Закона за закрила на детето“.

Адв. Маряна Борисова

Надявам се приносът ми да донесе много надежда, добри практики и да отвори вратата за доверие и още въпроси.“

 

 Ето и правният коментар по темата:

Във всяка ситуация на „домашно насилие“ има причина и наличие на страх или целенасочен устрем у извършителя да всява страх и да подлага жертвата на подчинение и контрол.

Децата са най-голямата слабост, болка или грижа на майката. Логично е при наличие на деца насилника да контролира жертвата използвайки децата или внушавайки страхове относно загубването, отнемането на децата.

От моята адвокатска практика съм наблюдавала различни прояви от бащи или партньори на жени, жертва на психическо, физическо и икономическо насилие, като например вербален тормоз с обидни и унизителни думи към дете, към жената, използване на нейни слабости относно изморената и слаба психика, уязвимост, нервна неустойчивост към ситуацията, злоупотреба с алкохол и разбира се заплахи от рода на:

„Отвориш ли си устата ти, няма повече да видиш децата.“

А напоследък и директни заплахи, като „ти не си добре, психически и финансово и социалните ще вземат децата“.

 

Какво казва Законът

По повод на тези страхове  накратко ще поясня тук каква е целта на Закона за закрила на децата и при какви предпоставки би се стигнало до извеждане на дете/деца от биологичното им семейство, а скоро и ще представя повече практически насоки как да дефинираме сами кога има „риск за децата“ и допълнителни отговори на въпроси от потенциални жертви на домашно насилие.

Наличното законодателство в България е за закрила на детето и закрила на жена, жертва на домашно насилие. Дори да липсва доверие в институциите и системата, редно е да знаем, няколко основни неща.

Водещо в политиките за закрила и в практиката е интересът и защитата здравето и животът на детето, а като част от този и най-добър интерес е детето да бъде отглеждано в семейна среда, което първо означава биологичното семейство или родител, после роднини и в крайни случаи се настанява при приемно семейство. Важно е да знаем, че настаняването при приемни родители е временна мярка и не означава отнемане завинаги на детето от родителите, освен ако по категоричен начин родителите сами не се откажат от полагането на грижа за дете/деца.

Настаняване на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите в които се налага спешното му извеждане  от биологичното семейство. Това би могло да бъде насилие над дете, реален риск за живота и здравето му като липсва всякаква грижа от страна на родителите, детето е изоставено или пък родителите са починали. Преди тази крайна мярка, добре е да знаем, че закрилата на детето се осъществява на първо място чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. Тоест притеснените майки да знаят, че:

Законът им дава възможност, като най-добър интерес на детето, то да живее с биологичните си родители (ако не са опасни с поведението си за живота и здравето на детето), достатъчно е да има здрава емоционална връзка, полагане на грижи от страна на майката и тя да не иска да си изостави детето.

Тогава законът ѝ гарантира правото на помощ, консултация, социални услуги, подобряване на социално-битови условия, полицейска закрила от насилие за нея и за дете/деца, при необходимост настаняване в кризисни центрове за майки и деца.

 

Постоянно или временно извеждане на децата

Ако майка обича децата си и иска да се грижи за тях, дори да няма пълната възможност поради тежки обстоятелства, няма реален риск за извеждане на децата от нея.

Ако обаче заедно с майката, детето е жертва на насилие от партньора/бащата, отново тя не бива да има страх, че държавата ще я отдели от децата ѝ. Крайната мярка “настаняване извън семейството“  е само временна, при всяка промяна на обстоятелствата тя може да се промени и детето да бъде реинтегрирано в семейството или при родителя, който иска и обича детето и не застрашава живота му.

Относно слабости на майките като финансова нестабилност, депресии или алкохолна зависимост отново практиката казва, че това не е фактор да отдели майката от детето за постоянно, да я лиши от родителски права, стига майката да иска промяна и защита на нейното и на децата ѝ здраве и благополучие.

Към майките потенциални жертви на насилие:

Не се страхувайте!

Правото гарантира закрила и защита на вас и децата ви!

Потърсете навременна правна помощ, защото всеки случай е специфичен и е редно от самото осъзнаване на проблем да има адекватна правна консултация, дори и при належащи се срещи със социалните работници от отделите за закрила на детето. Страхувайки се, ако не потърсите помощ и сте свидетели в продължителен период от време на насилие не само спрямо вас, но и спрямо децата ви, е по-опасно, отколкото ако потърсите адекватна помощ навреме.

 

Meet EMPROVE: Диана Недкова-Бутанска

By | Uncategorized @bg | No Comments

 

Диана Недкова EMPROVE менторът, с който искаме да ви запознаем днес. Диди работи в сферата на човешките ресурси и е избрала да използва своята професия, за да подкрепи каузата на EMPROVE. Както и сами ще разберете от следващите редове, Диди използва своите знания и опит, за да помага на жените, с които работим да откриват своя потенциал по пътя на овластяването.

 

Диди, би ли се описала за  нашите читатели с няколко думи?

 

Диана Недкова

Диана Недкова, EMPROVE ментор

„Организирана и с развиваща се емпатия. Чувствителна, социална натура и винаги стремяща се да бъде в подкрепа.

Като консултант в сферата на човешките ресурси, който от години практикува тази дейност, основният ми фокус е свързан с развитието на потенциала на хората в различни насоки. Това включва кариерните консултации и психологическа подкрепа на различни целеви групи от мениджъри до хора, които са в неравностойно положение (в т.ч. хора с придобити увреждания в следствие на инцидент или продължително заболяване, неактивни младежи, младежи преминали през онкологично заболяване и др.). От гледна точка на човешките ми интереси и ценности, аз съм човек, който обича да комуникира и да бъде в подкрепа на хората, като в този процес от изключителна важност за мен е да получавам обратна връзка поставяйки на фокус ефективната двустранна  комуникация.“

Разкажи ни и какво те доведе в проекта?

„Доведе ме авторът на проекта. Когато чух първата идея за това какво точно се очаква да се случи като проектна реализация (само на бета версия), ми стана изключително интересно, защото си дадох сметка, че ние не достигаме до тези жени. Защото те самите нямат смелостта или възможността въобще  да получат подкрепа или да си я изискат, когато имат нужда от нея. Това, което виждам като резултати до момента, още повече ме мотивира и най- вече, защото българските институции съзряха потенциал в EMPROVE и по конкретно в подхода, който биха интегрирали в собствената си интервенция и програмите, които имат. С това визирам конкретно МВР, с които имаме партньорство.“

Как описваш EMPROVE на хората, които за първи път чуват за нея?

„Много ми харесва думата „empowerment“ или овластяване, но си давам сметка, че това е една дума, която рядко използваме и  носи различни послание за различни хора. Затова по-скоро бих казала, че EMPROVE за мен е подкрепа на жени, които имат нужда от най- важното – да бъдат чути и наистина зачетени. И не на последно място  геймифицирана и иновативна инициатива, която ни връща към най-изконните човешки ценности – това да играем, да се учим, мотивираме и развиваме чрез игра.“

Кое според теб е най-важното?

„Най-важното е, че имаш достъп до  платформа, в която имаш пълна свобода на избор каква подкрепа ти е необходима в конкретния момент. Дали да прочетеш блог статия с вдъхновяваща успешна история; да се свържеш с ментор, с когото просто да си поговориш; да споделиш мнение или да зададеш някакъв въпрос, който е важен за теб в момента. Платформата наистина дава възможност за избор откъде да започнеш. Като консултант, който е правил кариерни консултации в практиката си, знам, че не можеш да дадеш насила подкрепа на някого, който сам не е осъзнал нуждата от нея. И наистина по-добре е човек сам да я потърси като направи първата стъпка. За мен, самата платформа с всичките й възможности, дава различни опции на хората относно това какво да изберат като извор на мотивация и подкрепа. „

Твоята професия е изключително интересна. Разкажи ни за ситуация, която винаги ще помниш.

Паметната ситуация, за която се сещам е тежка. Бях в процес на кариерно консултиране на едно момче, което е преживяло онкологично заболяване. На 14-годишна възраст му откриха левкемия. Естествено започна процес на лечение и всичко мина добре. След като вече се беше излекувал, ние започнахме работа за неговото включване в образованието и кариерно ориентиране като цяло. Най-паметното беше, когато след 2 месеца той ми звънна и ми каза, че е получил рецидив, и че трябва да приключим, защото в момента лечението му продължава да бъде най-важното нещо. И тогава се почувствах безпомощна, тъй като си дадох сметка, че нямам контрол върху болестта. Никога не ми се беше случвало такова нещо в практиката .. Даже в момента настръхвам, докато говоря. Но най-хубавото нещо в цялата ситуация е, че въпреки, че получи рецидив, той отиде в Германия и се излекува. Вече всичко е наред. Той ме потърси преди един месец. Сега е на 18 и си спомни за задачите, които му бях дала. И всъщност сега продължаваме да работим с него  в посока това какво образование да избере.“

Какво научи вследствие на тази ситуация?

„Научих, че животът може да ти предложи много предизвикателства. Научих, че въпреки че съм много уверена в себе си, експертизата си и в това, което правя  в процеса на подкрепа и кариерно консултиране, има моменти, в които и ти самият имаш нужда от подкрепа, за да се справиш с трудна ситуация(като ментор и консултант бел. ред).“

Това, предполагам, би било добър пример за жените, които ползват платформата.

„Да, всъщност, когато навлизам в такива разговори с хора, които имат нужда от подкрепа, казвам „Аз не съм експертът тук. Аз не съм тук, за да ти покажа как трябва да се случват нещата. Аз съм тук да те изслушам, да ти дам насоки и идеи за това какво можеш да опиташ и да пробваш. И винаги подхождам с тази нагласа, защото наистина не вярвам, че някой е повече от другия, а процесът е двустранен.“

Също както в професиите си, всички даряващи времето си за EMPROVE каузата, срещаме трудности в работата си. Каква е най – голямата трудност, която ти срещаш като ментор?

„Активирането на жените… За мен това е най-голямото предизвикателство имайки предвид, че в България се отчита един от най-ниските проценти на докладване за домашно насилие. Затова екипът на EMPROVE трябва да продължим  да работим по посока гласност на проблема и активиране на жените преминаващи през този период в живота си.

Какво би искала хората непременно да знаят за EMPROVE и/или проблема, срещу който се бори?

„Както вече споделих, първо трябва да знаят, че трябва да има гласност за това нещо, като се говори непрекъснато не само за проблема, но и за това как ние се справяме с него.. А на жените, които преминават през този труден период в живота си, искам да каже, че нищо няма да загубят от това да пробват. Платформата им дава възможност да избират между различни неща, които намират за комфортни и удобни. Могат да опитат предприемайки само една стъпка. От опитите, които правим понякога, могат да излязат много красиви неща. Така че, апелът ми към жените е да пробват.“

А какво би казала на жените, които още не са изпробвали платформата или не са се осмелили да използват услугата „доверен ментор“?

„Всъщност бих ги попитала какви са им страховете. Защото честно казано, винаги съм свикнала в работата ми да задавам много въпроси. Преди да тръгна да казвам нещо на някого искам да го опозная и разбера. Това ми помага да имам индивидуален подход и това, което казвам да отговаря на  индивидуални нужди на всеки човек. Но като цяло бих ги посъветвала да разгледат платформата и да се уверят сами, че достъпът до нея е абсолютно анонимен и дискретен, без никакви усложнения за тях, и няма нещо, което може да ги възпре да опитат.“

Има ли нещо, което не съм те попитала, а би искала да добавиш?

„Най-вече  апелът ми, е че, ако някоя жена има нужда да ме опознае преди да реши кой иска да бъде нейният „доверен ментор“, аз съм напълно готова да ми зададе въпроси, които са важни за нея, като аз ще се постарая да отговоря в удобна форма и за двете страни – в – личен разговор или писмено. Така че, ако на някой не му е достатъчно това, което съм дала за себе си като информация, съм на разположение да споделя още за себе си и подхода си като ментор и консултант.“[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Meet EMPROVE: Ирен Ценова

By | Uncategorized @bg | No Comments

 

Автор: Виктория Петрова

Дойде моментът да ви запознаем и с Ирен. С Ирен се срещнах за първи път в Лондон дълги месеци преди официално да стана част от EMPROVE. Благодарна съм ѝ, че тогава тя, вече в ролята си на EMPROVE ментор подходи първа към мен и пожела да се запознаем. Докато я интервюирах наскоро, научих, че подобен тип инициативност ѝ е навик, който често прилага в работата си, за да подкрепя жените, с които комуникира. Оставям ви с първата част това, което тя има да ви разкаже.

 

Както винаги, започнахме с традиционния въпрос- в платформата EMPROVE всеки ментор се представя с 4-5 ключови за него думи и те са начинът да го открият и изберат жените, които подкрепя. Кажи ни коя е Ирен с 5 думи?

Ирен Ценова, EMPROVE ментор

„Аз съм треньор по трансформации. Както повечето от нашите ментори, вече имам психологическа квалификация- работя  с личностно развитие и кариерно ориентиране от около четири години. Работя с жени, като откривам потенциала в тях и им показвам посоките, в които могат да се развиват и да гледат на себе си като на завършени личности, които нямат нужда от одобрението на социума, на партньорите си, на родителите си или на обществото, в което живеят. Накратко, мотиватор, откриващ потенциали, помагащ за развитие.“

А какво те доведе в EMPROVE?

„Аз бих го нарекла съдба, случайност или някакви човешки пътища са се преплели, защото съвсем случайно попаднах на тяхна обява за това, че имат нужда от ментори. Винаги съм искала да работя с жени, които са в неравностойно положение. И така това дойде точно навреме Вече имах квалификацията и търсех посока. И тогава се появи като пътеводна светлина, направихме контакт и веднага стартирахме с менторството.“

Опиши платформата EMPROVE на някой, който за първи път чува за нея.

„Бих казала, че това е платформа, която работи с жени.

Независимо дали са били жертва на насилие или не, мисля, че наистина е изключително полезно за всяка жена да има достъп. Защото менторите работят напълно безплатно и всички са изключително мотивирани и професионалисти.

Също така, това е система за себеопознаване, с която можеш да придобиеш много богата представа за това какъв  човек си ти, как можеш да работиш със себе си и да откриеш ключови моменти за своето личностно развитие

Когато една жена достигне до ниво, в което се самоуважава, в което обича себе си, в което оценява що за човек е, в което тя си поставя лични граници- развита е емоционалната ѝ интелигентност, развита е защитната система при нея, в това какъв стандарт би допускала като отношение към себе си.

Тогава тя няма как да попадне в насилствена връзка или в отношения, които биха я ощетили физически или морално. И това е ключът при EMPROVE, защото работи за личностното развитие на жените. И бих казала на всеки, който реши да работи с EMPROVE, че това е система, до която изключително рядко можеш да имаш достъп- до такъв потенциал ментори, до такъв потенциал от литература и информация, с която да работиш със себе си.“

Както сигурно Ви е направило впечатление, работата на Ирен е доста интересна. Помолих я да ми разкаже за паметна ситуация от професионалния ѝ път.

„Аз имам авторски програми за развитие и трансформация и авторски тренировки за трансформация, с които работя с много жени. Работим с мотивация и развитие, а не толкова с личностни проблеми. Рекламирах там EMPROVE След като го пуснах, видях в платформата много от тях- бяха ме избрали като ментор..

Но паметната ситуация в случая за мен беше нещо друго. EMPROVE беше там като платформа, но те искаха да работят с мен лично. И така, работех с една от жените много в дълбочина. Разгледахме много неща

и тя самата беше шокирана, че всъщност изобщо не осъзнаваше, че тя е в такава връзка. Осъзна го когато започна да работи със себе си в съвсем друга посока.

Работехме с нея за откриване на потенциала ѝ, за кариерно ориентиране, къде са ѝ силните и слабите страни. В един момент, тя осъзна, че е спряла да вярва в своите силни страни, защото съпругът ѝ я кара да се чувства сякаш тя може единствено да гледа деца и да готви вкъщи. Но това се случи без аз да я насочвам, без аз изобщо да работя в тази посока.

Тя сама го направи, докато работеше със себе си, докато разгръщахме потенциалите и спазваше домашните упражнения, които съм ѝ давала да прави. Един ден просто ми се обади и каза: „Ти знаеш ли аз какво открих- той през цялото време ме потиска, манипулира и кара да се чувствам по този начин, много фино и много нежно“. Едновременно беше тъжна и щастлива. Беше освободена от зависимостта от неговото мнение и отношение към нейните способности. Но ѝ беше натъжено, защото е прекарала години с човек, който съзнателно я манипулира и потиска, за да може тя да служи на неговите нужди и интереси.

Беше паметно за мен, защото аз не вярвах, че

човек може да не осъзнава, че е в зависима връзка.

Връзка, която го манипулира. Смятах, че всеки, който е в такава връзка малко или много го осъзнава, и просто не знае как да се измъкне. Какво разбрах от този случай?

Разбрах,  че хората имат нужда от време, за да се доверят и да се отпуснат. Дори когато имаме титлата ментор, това не ги прави автоматично отключени за нас. Те имат нужда да ни опознаят, да видят що за хора сме и какво можем да направим за тях.

Най- голямото предизвикателство е да накарам тези момичета да ми вярват, те са като цяло неактивни до момента, в който не изградят някакъв вид довериеТова са нещата, на които се уча – на търпение, разбиране и на отваряне от моя страна,  за да мога да ги предразположа.“

Какво би искала хората непременно да знаят за EMPROVE и/или проблема, срещу който се бори?

„Искам обществото да знае, че има изградени организации, които биха помогнали на жените и смятам, че наистина трябва да се работи за превенция на ситуациите, срещу които се борим. погледнато в бъдещ план, смятам, че усилията трябва да се концентрират върху превенцията. . Но обществото трябва да знае, че както платформата, така и всеки един е отговорен за това да не сме в ситуация, в която имаме толкова голям проблем на домашно насилие или емоционален тормоз в България.“

Ами какво би казала на жените, които още не са изпробвали платформата или не са се осмелили да използват услугата „доверен ментор“?

„Тези неща по света се ползват напълно свободно. Много рядко в България, намираш нещо хубаво, качествено, работещо с професионалисти, без пари. Това е безплатна платформа, с която, решат ли да съдействат, могат да достигнат много високи нива на себеосъзнаване. EMPROVE е, защитена среда, в която те могат да се чувстват в безопасност, могат да бъдат себе си, да споделят проблемите си, там има професионалисти, които знаят и могат да им помогнат.“[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Meet EMPROVE: Елиза Трайкова

By | Uncategorized @bg | No Comments

 

Елиза Трайкова е още един EMPROVE ментор, който се гордеем да ви представим. Освен да спомага овластяването на жени, тя е редактор и на много от статиите, които можете да откриете публикувани в платформата EMPROVE. За нея знам, че обича да се занимава с много разнообразни и интересни неща и те доста често са свързани с начините за изразяване на личността и как то може да влияе на хората около нас. Сигурна съм, че и вие като мен ще се насладите (и вдъхновите) от начинa, по който е изразила себе си в следващите редове.

Автор: Виктория Петрова

В платформата EMPROVE всеки ментор се представя с 4-5 ключови за него думи и те са начинът да го открият и изберат жените, които подкрепя. Кажи ни коя е Елиза с 5 думи?

Елиза Трайкова, EMPROVE ментор

Здравейте, Елиза е онзи ентусиазиран приятел, с когото можете да завихряте всякакви „налудничави“ идеи и да ги вкарате в действие, но и да вървите заедно през трудностите. Както всяко друго човешко същество, тя е динамична по природа. Ето защо петте думи подлежат на постоянна промяна и развитие. Важно е всяка една жена, влязла в платформата EMPROVE, да осъзнае, че не бива да се самоопределя чрез няколко статични думи – тя може да учи, да расте и да се променя, доближавайки се все повече до себе си!

В платформата Елиза може би ще е от помощ като някой с философско и психологическо образование, редактор и автор на психологически статии, но извън социалните роли, тя е просто креативна, творческа натура, която обича да се забавлява, изразява и надиграва с предизвикателствата.

Май станаха повече от пет, но Елиза „е зле с математиката“! 😉

Ето и какво я е довело в EMPROVE:

В EMPROVE ме доведе желанието да усетя, че оказвам положителна промяна в живота на някого. Доведе ме още блестящата идея за овластяването „на игра“ и усмивката, с която Оля (бел. ред. основател на фондация EMPROVE) я презентира. Убедена съм, че всеки заслужава ментор, който да повярва в него, и да му помогне да вижда по-ясно на какво е способен.

Ако трябва да опишеш EMPROVE на някого с няколко изречения, как би го описала?

Сигурна съм, че и EMPROVE ще расте и ще се променя, но днес платформата е един обещаващ съвременен подход за разпространяване на полезни знания, до които всяка една жена трябва да има свободен достъп, но обикновено няма.

Дай ми пример за паметна ситуация в работата си.

Аз работя като редактор в онлайн здравен портал и ежедневно публикувам статии в социалните мрежи, където имам възможността да „се срещам“ с читателите си.
Много е любопитно, че днес можеш да следиш индиректно ангажираността на хората с полезната информация, като обратната връзка се изразява в броя на лайковете, влизанията и фейсбук реакциите. Виждаш активността, но някак забравяш, че твърде вероятно оказваш реално влияние и положителна промяна в живота на тези хора чрез това, което правиш.

Ето защо всеки път, когато някой ми пише лично, за да ми даде обратна връзка, е паметен за мен. Ще си призная, че пазя точните думи на една читателка, които от време на време препрочитам, и ми дават мотивация: „Добро утро! За повечето статии съм искала да ви благодаря, и го правя мислено, но този път не се сдържах. Имайте предвид, че сте личният ми психолог… Днес повече от всякога имах нужда от тази статия! Благодаря ви, мили хора, които и да сте! Дерзайте, не спирайте да „лекувате“ душата ми!“.

Рядко осъзнаваме каква промяна могат да оказват нашите думи на отсрещния, ако не ги пазим само за себе си…

На какво те научи това?

Обратната връзка ми носи усещането, че това, което правя, има реално значение и смисъл поне за един. Научих, че това е наистина важно за мен и там се крие голяма част от самоуважението и мотивацията ми. Ако знаеш какви са нуждите и мотивацията ти, ти знаеш наистина много за себе си.

Кое е най-голямото предизвикателство, което срещаш до момента в работата си в EMPROVE?

Най-голямото предизвикателство не само в EMPROVE, но и в днешното информационно общество е да задържиш вниманието и интереса на някого в нещо. Днес ние сме все по-когнитивно нетърпеливи – много от хората няма да прочетат това интервю докрай. Те ще загубят търпение или нещо ще ги разсее и няма никога да се върнат отново на него.

Най-голямото предизвикателство е да привлечеш това внимание, а после да го задържиш.

Аз мога да бъда от помощ като ментор, само ако някой ме забележи и ми позволи! Това е много трудно. Има твърде много шум и стимули наоколо!

Има ли нещо, което би искала хората непременно да знаят за EMPROVE или за проблема, срещу който се бори?

Искам човешките проблеми и страдания да бъдат широко познати, а не тема табу! Бих искала хората непременно да знаят, че това са общи проблеми и страдания, и е много по-лесно, когато са част от общност.

Иска ми се да знаят, че говоренето за проблемите на глас помага и на другите. Бих искала да знаят, че смелостта, поемането на отговорност, знанието и действието овластяват; че в страданието също може да има смисъл; че е нужно да прочетат историята на живота си докрай, за да видят развръзката. Бих искала да знаят, че трябва да дадат шанс на EMPROVE, за да узнаят повече за смисъла на всичко това.

Какво би казала на жените, които още не са изпробвали платформата или не са се осмелили да използват услугата „доверен ментор“?

Бих искала да им кажа, че няма да загубят нищо, ако дадат шанс на възможността, която им се дава, и че те я заслужават!

Има ли нещо, което не съм те попитала, а би искала да добавиш?

Когато пожелах да съм доброволец в платформата, поискаха от мен да споделя с екипа защо съм тук и какво очаквам. Ето и моя отговор:
Тук съм, защото приемам каузата по овластяването на жените лично – израснах в домакинство съставено от жени; имам две сестри; работя в чисто женски колектив. В рода ми има случай на домашно насилие и жена, убита от мъжа си, поради нерешителност и невежество. Познавам от близо образа на нещастната, обезсърчена, безработна, нефункционираща в реалния живот жена. Знам и колко лесно е да бъде различно, ако се натъкнеш на „ментор“ – нужно е малко осъзнатост, някой да ти посочи колко и как можеш, да те зарази с малко ентусиазъм и жизненост.

Всичко това е събрано в идеята за „игривия“ поглед към живота и неотенията – вашата геймификация. Неотдавна се влюбих в един ред от една книга, който гласеше:

„Никога не е късно да имаш щастливо детство“, и си мисля, че ние можем да го предадем нататък – игрови елемент в неигрови контекст и много ценна осъзнатост!

 

Meet EMPROVE: Валентина Димитрова

By | Uncategorized @bg | No Comments

 

Имам удоволствието да ви запозная с Валентина Димитрова – част от българския екип EMPROVE ментори. Първото ми впечатление за нея се създаде още преди да се срещнем, а именно – готовността ѝ да съдейства и да бъде интервюирана. По време на срещата ни не можах да спра да се възхищавам на това как професионализмът и знанията ѝ се съчетаваха с елегантността, с която подхождаше към ситуацията и към всичките ми въпроси.

Автор: Виктория Петровa
Meet EMPROVE- Valentina Dimitrova

Валентина Димитрова, EMPROVE ментор.

А сега ви оставям с нейното представяне за самата нея:

„Може би на първо място бих се описала като подкрепящ приятел. Също така – професионалист, защото съм семеен терапевт по професия. Майка и човек, който се вдъхновява от много неща: от историите на хората; от различни случки и събития.  Някак си те ме зареждат с идеи относно начини, по които мога да помагам. Защото може би това е по някакъв начин моето призвание, което чувствам в живота си- не като професия, а като призвание.“

Нямаше как да не я попитам дали е открила вдъхновение в работата си като доверен ментор в EMPROVE.

„Според мен въобще темата за насилието трябва да бъде вдъхновяваща, колкото и парадоксално да звучи.

Така че околните да влагат целия си потенциал и енергия. Да могат да помагат и да вдъхват нов живот. Защото просто така – едната помощ, чисто физическа или финансова, без след това да последва абсолютно нищо друго, не води до никакъв резултат. Затова смятам, че е нужно изключително много вдъхновение, за да се случи истински това, което цели проекта. Въпреки че започна все повече да се говори [за проблема домашно насилие], не са осветлени всички гледни точки  и не изцяло. Смятам, че все още не успяваме като общество да видим картината отвсякъде и да бъдем адекватно от полза.”

А в такъв случай, какво те доведе в EMPROVE?

„Ами това е едно от нещата. Освен моята професионална насоченост – и аз имам клиенти, които са били жертва на насилие или са в текущо насилие и им помагам, ме доведе начинът, по който беше представена идеята за платформата.“

Стори ми много смислен.Стори ми се като нещо различно, ценно и важно, което би могло да помогне на жените. Затова реших да стана част от такава смислена кауза.“

Помолих Валентина да опише платформата EMPROVE за тези от вас, които за първи път чуват за нея:

„Това е платформа, която дава ново начало. Същевременно, оказва подкрепа в дългосрочен план. Защото смятам, че идеята ни като ментори и въобще като хора, които стоят зад проекта, е да съпроводим тези жени за по-дълъг период от време.

Това е от изключително значение. И овластяването, което е една от ключовите думи на проекта, на мен много ми харесва и го използвам често.

Много важно да се овласти човека, а не да се даде власт на някой друг и да има подчинени и овластени. Просто всеки да е овластен за собствения си живот.

Да може да взима осъзнати решения и да прави своите избори. И с вече осмисления опит, да не попадне в ситуацията, от която се е измъкнал. Това е, което ми се струва най- смислено.“

Както вече знаете, Валентина е семеен терапевт по професия. Тя с готовност се съгласи да ни сподели за предизвикателствата в сферата на домашното насилие, които среща в работата си:

„Една от най-запомнящите се ситуации в работата ми, свързана с темата, се случи, когато в кабинета ми беше една двойка, в която имаше насилие. И двамата искаха да се променят, но все още не бяха на този етап и нещата ескалираха до такава степен, че той искаше да прояви физическа агресия дори в момента. Наложи се да ги отделя в различни помещения и да овладея ситуацията по такъв начин.

Това ме научи, че когато запазиш спокойствие в критични моменти, можеш да реагираш много по- адекватно. Можеш да овладееш ситуацията без да губиш контрол, без да проявяваш агресия и без да бъдеш извън себе си. Можеш да се опиташ да помогнеш на хората да видят ситуацията по различен начин. Това, което те винаги са виждали по един и същ начин, сега да го погледнат от перспективата на другия. Това е нещото, което беше много ценно за мен и за участниците.“

Откриваш ли други допирни точки между професията си и работата ти като ментор?

„Да, абсолютно. Това, че жените, които са били жертва на насилие имат нужда от някого, на когото могат да се доверят. Дори това да не е професионалист, който се занимава с психология или с терапия.

Жената има нужда да усети една стабилна ръка и рамо, което да я поведе по някакъв път, който все още ѝ е неясен.

Обикновено, тя все още се върти в един познат омагьосан кръг, извън който, някой просто трябва да ѝ покаже другите възможности.“

А какво е най-голямото предизвикателство, което срещаш до момента в работата си в EMPROVE?

„Най-голямото предизвикателство все още е доверието на жените – да се захванат и да извървят целия път от началото до края – като че ли това все още е в процес на случване. Мисля, че и за тях това все още е нещо ново, нещо неясно и не много сигурно. И затова смятам, че колкото повече се популяризира, колкото повече се говори, толкова повече ще се помогне. Защото всичко, което е с някакво усещане за скритост, за потайност или незнание, ги тревожи.“

Мислиш ли, че опира до нещо друго освен доверие?

„Възможно е. Аз казвам доверие включително за доверието в нея самата. Не само в нас или в платформата, а и в нейното счупено доверие като цяло. Защото пътят, през който е минала, е много труден, и измъкването е съпроводено с много страдание и загубата на всичко познато досега. И тогава всичко ново, колкото и хубаво да изглежда, все пак носи някакви рискове.“

Попитах Валентина какво би казала на хората относно EMPROVE и проблема, срещу който се бори.

Бих искала да им кажа, че това е платформа с много ресурси. Направена е на базата на много проучвания и е извадила консистенцията относно това кое е най- важно и необходимо за жената, след като тя е загубила всичко, така че да започне отново.

Така че да може да структурира живота си стъпка по стъпка, по по- различен начин и да получава помощ във всяка една крачка. Смятам, че това го има в платформата EMPROVE – как може да си намери работа, как може да си напише CV-то – всичко, от което досега е била ограничавана. И смятам, че там може да намери хора, с които да се опита да започне да гради доверие. Това са двете основни неща. Всичко друго е на по-следващ етап.“

А какво би казала на обществеността за EMPROVE и за проблема?

Проблемът е много сериозен. Смятам, че не опира до статистиката „всяка 3та или всяка 4та“.

Това означава, че всички ние като се огледаме или седнем на кафе с приятелки –  една от тях е била или ще бъде жертва на насилие.

Това е страшното в случая. И посоката, в която трябва да се работи и да се говори, е започнала. Това е изключително важна стъпка, но не знам до колко обществото все още е готово да я понесе. Не знам доколко е толерантно, защото ние все още наблюдаваме родителите как си възпитават децата – с шамари – и това няма как да не доведе до последствия, когато те са възрастни.

Така че за обществото трябва да се направят още много платформи. Много повече да се обхване, включително децата и самите насилници. Обществото все още е малко или много на общности. Има хора, които са запознати. Други, все още когато чуят викове от съседите- мълчат. Вече се дава доста по- голяма гласност на този проблем, но смятам, че има много още какво да се желае и от много повече гледни точки. Жените са една основна и много важна част, от която трябва да се тръгне.

Защото много често тези жени са и майки. И децата им растат в тази среда, и те си носят своите последствия след това.“

В този ред на мисли, попитах Валентина какво би казала на жените, които още не са използвали платформата или не са се осмелили да използват услугата доверен ментор:

„Изключително бих ги поощрила, защото това е една освен полезна, и доста интересна платформа, заради начина, по който е направена – под формата на игра. За да може жената да се чувства победител каквото и да направи. Мисля, че това е нещо изключително важно, което тя трябва да си подари. За разлика от досега, където всяка стъпка е била грешна и тя е била наказвана за това, тук няма грешна стъпка. Тук ще се срещне с нещо много различно. Винаги ще печели и винаги ще трупа нови знания и нов опит. И това ще ѝ носи, под формата на игра, някакъв позитив, което за изграждане на донякъде дори нова идентичност, е важно. И ще върви ръка за ръка с ментор, който да я следва; който да отговаря на нейните въпроси; който да ѝ помага; да обсъждат трудни ситуации или просто да я изслушва, когато има нужда.

Мисля, че би било изключително ценно да почувства една ръка, която да не подхожда към нея с насилие и да я удари, а да я протегне просто, защото иска да я хване и да я подържи.“  

Safe
EXIT