Нови перспективи на възприемане – Радосвета Гюлева

By | Uncategorized @bg | No Comments

Радосвета Гюлева е НЛП треньор, Валдорф и Монтесори учител, както и автор. Днес тя споделя откъс от новата си книга за НЛП (невролингвистично програмиране) специално за последователите на EMPROVE. “Изящна комуникация с другите и себе си – НЛП и Кибернетиката” предстои да излезе от печат съвсем скоро. В следващите редове ще откриеш една нова гледна точка за… гледната ти точка.

 

Всички ние притежаваме необходимия потенциал да изменяме поведението си, да проявяваме гъвкавост и адаптивност. Тази способност е вътрешно присъща ни. За да активираме този потенциал, да променим стереотипното си поведение и да открием многобройните възможности, които съществуват около нас, трябва да погледнем на света по нов начин, от други гледни точки.

Никой не знае от колко отдавна хората използват термина „гледна точка“. Така сме привикнали към него, че не го възприемаме буквално, а като някаква метафора. В действителност ние можем да наблюдаваме някакъв обект или ситуация от всяка възможна точка в пространството и от всяка гледна точка да открием нещо ново!

 

В НЛП се отделят следните три позиции за възприемане:

Първа позиция – „Аз“

В тази позиция човек възприема света или конкретна ситуация от своята лична гледна точка.

Вижда, чува и усеща чрез собствения си сензорен апарат и съобразно ценностната си скала убежденията, нагласите и очакванията – филтрира постъпващата информация чувствено и емоционално.

Но това е само една от възможните перспективи.

 

Втора позиция – „Другият“

В тази позиция човек вижда ситуацията и себе си от гледната точка на партньора, което дава възможност да преосмислим това, което се случва, и собственото си поведение от гледната точка на чужд модел за света. Ние влизаме в „кожата“ на партньора. Идентифицираме се с него. Възприемаме информацията чрез неговия сензорен апарат и я оценяваме чрез неговите филтри.

Способността да влизаме в позицията на другия действително, а не само да мислим, че го правим, е много полезен комуникативен навик при всички форми на общуване. Заемайки позицията на другия, виждайки с неговите очи, слушайки с неговите уши и усещайки чувствата му, ние проникваме в собствения му свят и получаваме важна информация за възгледите и убежденията, мотивите и чувствата му, как ни възприема и как оценява ситуацията.

Това, че възприемаме ситуацията от чужда гледна точка, съвсем не означава, че се съгласяваме с нея. Тя ни дава необходимата обратна връзка за осъществяване на ефективна комуникация. Ползвайки различни перспективи, ние разширяваме възможностите си.

 

Трета позиция – „Наблюдател“.

Това е позицията на страничен наблюдател. Вие мислено виждате и чувате себе си и партньора в дадената ситуация, без да участвате в нея. Позицията на страничен наблюдател е характерна с това, че почти липсват емоциите, поради което е по-обективна.

Различната реакция спрямо една и съща ситуация води до различен резултат.

Различните гледни точки не само ни предоставят възможност да видим събитието по нов начин, но и предизвикват у нас различни чувства.

Чудя се кой е любимият Ви литературен герой и как той би подходил на Ваше място?

Диалогът е лично Ваш…

 

#НевроЛингвистичноПрограмиране, #НЛПБългария, #НовиПерспективизаВъзприемане, #Рефрейминг, #СПОДЕЛЕНОСРАДОСТ

Автор Радосвета Гюлева; ©Всички права запазени.

#ЖенитеSurvivors: Защо оставаме в токсична връзка?

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Връзките са трудно нещо. Дори и в тях да няма физическо или емоционално насилие, почти никога не се намира такава, в която нещата са перфектни. Двама души се събират с идеята да бъдат щастливи заедно и да се променят към по-добро, но това не е гаранция, че всичко ще бъде безоблачно.

Първо нека си отговорим на въпроса: какво е токсична връзка? Може би смятате, че такива отношения са изпълнени с физическо и емоционално насилие, скандали или проблеми. Прави сте, но това не е всичко. Токсичната връзка е всяка връзка, която ни кара да се чувстваме несигурни, недооценени, необичани. Ето така сами тровим отношенията си, защото те се превръщат в нещо, което самите ние не харесваме и отхвърляме. Прехвърлянето на вина между  партньори е друг сигурен белег, че отношенията са отровени.

Но защо тогава продължаваме да стоим в такива отношения и не намираме сили да си тръгнем? Защо самите ние се задоволяваме с ,,трохички‘‘ и се примиряваме с по-малко от това, което заслужаваме? Защо се пренебрегваме и се опитваме да паснем някъде, където очевидно не ни е мястото? Заради любовта, ще кажат много от вас. Но дали такъв тип любов заслужава енергията, времето и здравето ни? Дали подобен вид саможертва си струва?

Нека изброим някои причини, които са сигурен белег, че ще попаднем в токсични отношения.

Ниска самооценка

Ниската самооценка може да доведе до проблемни отношения. Често насилниците усещат поведението ни на жертви и бързат да се проявят като агресори, започват да доминират над нас, понеже знаят че сме уязвими. Ако работим в посока повишаване на самооценката, ние ще подобрим самочувствието си, ще започнем да се уважаваме повече и няма да търпим обидно отношение.

Не вярваме, че заслужаваме нещо по-добро

Вече споменахме за склонността да се задоволяваме с по-малко от това, което наистина заслужаваме. Това е пряко свързано със самооценката ни. Важно е тук да проявим смелост. Възможно е около нас да има хора, които ни казват да търпим проблемната ситуация, но само ние да виждаме цялостната картина. Нека слушаме себе си и интуицията си, а не да се примиряваме заради определени интереси и изгоди. А мисли от рода на ,,Кой друг ще ме хареса такава‘‘, ,,Не съм достатъчно интересна и привлекателна‘‘ са нещо, върху което трябва да работим и да си напомняме, че сме значими и стойностни. И заслужаваме партньори, които ни ценят и харесват истински, а не такива, които не забелязват колко специални сме.

Търсим вината в себе си и се обвиняваме, че не сме добри партньори

Ако се стараем да се усъвършенстваме личностно и професионално, ходим на курсове и семинари за развитие, четем специализирана литература и искаме да бъдем по-добри партньори и хора, то защо да обвиняваме само себе си, че връзката ни не върви? Най-важното тук е да не изпадаме в крайности – нито партньорът ни е единственият виновен за проблемите, нито пък само ние. Всеки трябва да поеме собствената си отговорност, без да прехвърля вината върху себе си или другия. Но не бива да оправдаваме партньора за лошото му отношение или постъпки.

 Страх от самота

Трудно е да се бориш с очаквания, било то свои или чужди. Напълно възможно е да останем във връзката само заради идеята, че е по-добре да си обвързан, отколкото да си сам. Все пак има с кого да прекараш уикендите и вечерите, да отидеш на море или на парти. Страхът от самотата и от това, че не можем да се справим сами с житейските предизвикателства също са причина, поради която да не искаме да прекратим отношенията си. За това се изисква излизане от комфортната ни зона, малки или големи промени в начина на живот и най-вече – да си признаем, че не сме успели да запазим връзката си. Да, не е приятно да си признаем такова нещо, но това не значи да бягаме от истината.

Изисква се много смелост да останеш в токсична връзка. Също толкова  смелост се изисква и да си тръгнеш от такива отношения, за да потърсиш нещо по-добро за себе си. И в двата случая трябва да извършиш огромна работа със себе си, да си признаеш грешките и да не се страхуваш от процеса на промяна и съзряване.

#ЖенитeSurvivors съветват:

  • Не пренебрегвай вътрешния си глас!
  • Внимавай с #ПървитеЗнаци.
  • Цени себе си.
  • Поставяй здравословни граници в отношенията си.
  • Не допускай ограничения на личната ти свобода.
  • Преодолей страха и сподели!

Тук сме. Има ни. Не си сама!

 

Снимка: Pexels

#ЖенитеSurvivors: Прекрасен, умен, възпитан, харизматичен мъж

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Когато дамите сами се свързват с нас, чувствата са изключително разнообразни. От радост, че имаме възможност да помогнем на някого, през тъга, а понякога и ярост заради това, през което е преминала жената, до надежда, че нейната история може да бъде аларма за пробуждане. Това е целта на #РаноБудна, a за това публикуваме и тази история. Лична, нелека, но поучителна. Благодарим от сърце на анонимната ѝ авторка* за това, че се осмели да ни изпрати думи, поели толкова болка, с една цел – превенция.

 

Често съм се чудила как стигнах дотук, как и защо ми се случи всичко това и как ме „изкриви“ толкова много, че да не мога да позная себе си.

Отговорът е „Постепенно, без да усетя.“ Продължи години, преди да си тръгна окончателно.

Първоначално беше влюбването – прекрасен, умен, възпитан, харизматичен мъж, когото всички харесваха.

Леко дистанциран и недостъпен, що се касае до обвързване. Когато реши да сме заедно, се почувствах победител – бях спечелила прекрасен мъж, бях доказала, че си заслужавам.wo

Може би това беше първата грешка, първата пукнатина… Любовта не е списък с изисквания, които трябва да покриваш.

Уверен, решителен, доминиращ – беше хубаво да си мисля, че имам такъв мъж до себе си – значи той ще може да се справи със всичко, да носи отговорност.

Като жена, която винаги се е стремяла да е независима, да има хубава професия, да може да се издържа сама, беше хубаво да си мисля, че имам сходен човек до себе си.

Първите знаци за мен бяха странните му избухвания – резки, спонтанни, неконтролируеми. Експлозивна ярост, несъответстваща на случилото се. Само пред мен. Пред хората беше лъчезарен и добър.

А после?

После преминаха в чупене, ритане, хвърляне на предмети. Първо ми беше неприятно и се опитвах да му обясня, че това са вредни реакции. После свикнах и ги приех. После мислех, че аз съм виновна той да се държи така. После започнах да мисля, че си ги заслужавам. През цялото това време той ставаше все по-дистанциран, все по-студен, реакциите все по-плашещи. Започнаха критиките към мен – шумна си, дразнеща си, пречиш ми, защо правиш това така, а не иначе… Душене, блъскане, удари, заплахи, гонене от вкъщи… Смазваща манипулация и критика. Смазваща неприязън и отвращение към мен вместо любов.

Тръгвах си няколко пъти – той ме връщаше. После беше мил. За кратко.

Резултатът?

Аз съм най-дългата му връзка. Резултатът след години търпение – сринато самочувствие, социална тревожност, панически атаки, тежка клинична депресия, която лекувам и досега. Самонараняване. Срам. Болна вина. Неспособност да се справя с каквото и да било. Страх… от всичко и всеки. Самоизолация. Агонизираща болка – че не съм успяла, че не заслужавам любов, усещане, че всичко е загубено. Аз, целият ми живот.

Защо стоях? Обичах го. За мен той беше всичко – цялата ми надежда за любов, семейство, дом, дете.

Изправих се. Продължих. Струваше ли си – не. Живея спокойно, работя, издържам се сама. Чувствам се добре. Имам време и възможност за хоби и за почивки. Вече поне мога да разпознавам вредното за мен. И да си тръгвам. Навреме. Дори и когато новият мъж в живота ми ми харесва (много).

 

*#ЖенитеSurvivors е отбор от силни жени, преминали през токсични връзки и счупили цикъла на насилие. Те са тук за теб. Не си сама. А ако и ти носиш подобен опит в себе си и искаш да подкрепиш други жени по пътя им към един по-светъл живот – пиши ни! 

Какво ще кажат хората?

By | Uncategorized @bg | No Comments

Когато имаш проблем вкъщи, сякаш целият свят знае за него. Независимо дали живееш в голям град или малко населено място, няма как съседите ти да не разберат какво се случва в дома ти. Виковете и звуците от хвърлени предмети не могат да бъдат заглушени, дори на затворени прозорци.

При една токсична връзка, изпълнена с насилие, срамът е едно от основните чувства, които може да изпиташ. Понякога срамът идва заради твоите постъпки – често се питаш какво не си направила като хората, че се е стигнало до ескалация на напрежението и вероятно всички наоколо са разбрали за това. Но най-ужасният срам е онзи, който изпитваш заради някой друг. Защото знаеш, че няма как да си отговорна за думите и делата на човека до теб, но въпреки това той е твой партньор и ти поемаш неговата вина.

Но да се върнем на чуждото мнение. Защо сме толкова зависими от него? Дали защото живеем в общност и колкото и да не ни се иска всеки познава всекиго или защото няма как да скриеш проблема си и си наясно, че всички знаят. Може би ще се чудиш дали си внушаваш или наистина усещаш съжалителни или укоряващи погледи върху себе си

Нека ви разкажа малко за моя случай – баща ми имаше проблем с алкохола и двете с майка ми бяхме подложени на домашно насилие. Заедно с нея преживяхме нелесни неща, но все пак с помощта на съд, полиция и добър адвокат успяхме да прекратим този порочен кръг.

„Те гледаха да не се месят, но проявяваха нездраво любопитство какво се случва у дома.“

Години наред изпитвах вина и срам заради поведението на баща си, заради думите които ни казваше, заради действията му. Алкохолът наистина не прощава и променя съзнанието. По време на най-трудните моменти, за жалост, никой от съседите ни не ни оказа подкрепа, дори напротив – те гледаха да не се месят, но проявяваха нездраво любопитство какво се случва у дома. Двете бяхме съвсем сами. Мимоходом забелязвах дръпнатите пердета и очертаващите се зад тях силуети, които идваха от съседните къщи.

След развода на нашите, майка ми споделяше, че ѝ е трудно дори да върви по улиците, защото чува шушукания и усеща осъдителни погледи върху себе си. Помня как много пъти сме си говорели и тя ми е споделяла, че най-голям укор е срещала именно от жените, за които се знае че преживяват домашно насилие, но години наред търпят издевателствата на бащите, братята или съпрузите си.. До ден днешен не разбирам подобно поведение и не знам на какво се дължи то. Може би идва от страх. Или пък завист, че някой е събрал достатъчно смелост да направи това, за което друг няма сили икураж. Да живееш в по-малка общност си има своите предимства, но и недостатъци. Имаме да извървим много път като общество, най-малко, за да показваме съчувствие към хора, които преживяват трудни моменти.

Напълно разбираемо е по време на тежък период да изпитваш полярни чувства и емоции. Ако от една страна се опитваш да събереш парченцата от живота си, а от друга се опитваш да не обръщаш особено внимание на приказките на хората, това може да те изтощи физически и емоционално.

Едно е сигурно: не стой във връзка заради никого, освен ако ти самата не го искаш. В крайна сметка в брака и семейството никога не знаеш какво ще ти се случи след година-две. Може да си мислиш, че познаваш някого и че той никога не би те наранил, но нещата се променят. Може да си мислиш, че си извадила късмет с най-прекрасния партньор, но да се окаже, че той не е човекът, за когото се е представял в началото.

„Не искай на всяка цена да запазиш нещо, което няма бъдеще!“

Ако усетиш признаци на насилие върху себе си или децата, не отлагай. Не слушай какво те съветват семейство, близки, колеги, защото мнението им може да те обърка още повече. Слушай себе си или се обърни към терапевт, който да ти помогне.

Понякога е по-добре за всички, ако едно семейство просто се разпадне, преди да са се появили дълбоките травми. Не искай на всяка цена да запазиш нещо, което няма бъдеще. И най-важното: не си отговорна за чуждото поведение, а само за своето.  Не трябва да те е срам, че си в трудна ситуация, уплашена от раздяла, само заради страха от ,,какво ще кажат хората‘‘.

Обичаме ли себе си? – Петя Георгиева

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант. Посветена е на това да служи на хора, които имат проблемни отношения, но искат да са по-удовлетворени, щастливи, уверени и целеустремени. Извършва индивидуални, семейни и брачни консултации, кризисни интервенции, провежда семинари и събития, насочени към откриване на собствените възможности и изграждане на умения за справяне с ограничаващите вярвания. За себе си споделя, че е щастлива когато хората, с които работи постигат успех, удовлетвореност и хармония.

В този материал тя ще ни разкрие кои са честите грешки, които можем да допуснем, когато става дума за отношенията ни с другите.

В много от случаите ние си казваме, че обичаме себе си, но постоянно вършим неща , които показват  обратното. Tъй като истинските мотиви за нашите избори, решения и действия често остават скрити, ние дори не си даваме сметка, че действаме срещу в себе си  и по този начин излъчваме послания, които могат да бъдат грешно разтълкувани.

Как можем да разберем, че сме поели в грешна посока?

Поставяме нуждите на другите пред своите. Типичен пример за това са ситуациите, в които ние самите се  поставяме винаги на второ място във връзките си . Водени от страх да не бъдем отхвърлени или изоставени, ние правим все нови и нови компромиси, като постепенно се отдалечаваме  от себе си и от собствените си нужди. Ние сякаш казваме на другите  „Моите нужди не са важни, аз не съм важен. Аз пренебрегвам себе си, така че можете да ме пренебрегвате и вие“.

Оставаме с някого от съжаление, признателност или чувство за вина. Жертваме се за него, но  не осъзнаваме, че това е автоагресия, защото ние извършваме насилие над себе си, а в същото време е некоректно и за другия. В  такъв избор няма обич към нас самите, нито любов към другия, а  е вреден за всички.

Не можем да кажем „НЕ“ на хора и ситуации, които не са добри за нас, ние отново подхождаме с неуважение към себе си, пренебрегваме  своите нужди и желания заради фалшиво чувство за дълг.

Натоварваме се с прекалено много работа, задачи и отговорности. Някои хора са особено горди от това, че постоянно работят и че по всяко време на денонощието могат да се заемат с възникнал служебен въпрос.  И не разбират защо въпреки тяхната отдаденост не получават признание. Освен това, постоянно се чувстват преуморени, а мотивацията и продуктивността им започват да намаляват.

Продължаваме връзката, дори когато няма взаимност от другата страна. Когато другият във връзката ясно е показал, че няма чувства към нас, а ние отчаяно се вкопчваме в него и унижаваме себе си като  отказваме  да приемем достойно раздялата и да поемем своя път.  Това също е избор, който не е воден от любов към себе си. В тези случаи ние се стремим отчаяно да запазим  тази връзка,  като мислим, че само тя ще ни донесе щастие.  Това всъщност ни кара да страдаме.

Омаловажаваме  проявите на насилие към нас  и се оставяме  да бъдем  унижавани. Много жени , водени от страх избират да пренебрегват  или игнорират агресивните и деструктивни  действия на някого към тях. Тъй като не се чувстват достатъчно ценени  и силни, те не поемат отговорност за себе си и не се опитват да защитят правата си. Опитват се да „не обръщат внимание“ на случващото се, но дълбоко в  себе си страдат и се чувстват все по-малко стойностни.

Всяко наше действие е водено от определена енергия, която се улавя от околните. Тя носи скрити послания и ние привличаме хора и отношения , които вибрират на тези честоти. Например: Ако ние самите обичаме себе си и усещаме радост от това да си показваме тази обич, увеличаваме шанса да привлечем към нас хора, които да ги демонстрират подобна обич/грижа.

Добре е да си задаваме следния въпрос за всеки избор, който правим:

„ Това кара ли ме да се чувствам уважавана и ценена или ме кара да се чувствам унижена, пренебрегната и използвана? От любов към себе си ли правя този избор, или той е воден от страх и незадоволена потребност? Какво послание изпраща за мен този мой избор?“

 

Петя Георгиева

www.petyageorgieva.com 

Имаш отговорност само към това: да си тръгнеш, за да спасиш живота си

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Жените, които ни служат за пример, от ден на ден стават все повече. И това съвсем естествено кара и нашите крила да се развихрят, напомняйки, че всеки, със собствената си движеща сила и пламъче, може да достигне висините, към които се стреми. Но окрилението невинаги идва в лъскава опаковка.

Историите на (както обичаме да ги наричаме) #ЖенитеSurvivors са приказката, която няма да прочетете на децата си за лека нощ (макар и вътрешно да ви се иска, за да знаят от какво да се пазят). Тази приказка не акумулира сладки сънища, но пък съдържа в себе си поука и щастлив край. 

Текстът, който споделяме с вас, е подтискащ и смразяващ, но ето нещо, което ще ви топли по пътя между редовете. Авторката му вече е щастлива. Тя е оцеляла и надмогнала този ад, за да го превърне в приказка с поучителен характер. Благодарим от все сърце за смелостта на Е.  и за това, че ни допуска в трудното си минало с идеята да ни пробуди за светло настояще.

Приемаш вина, която не е твоя

Започва от крещене, но това не е обикновено повишаване на тон, нито признак на недоволство или проява на обикновена емоция. Не, не е това, не бъркайте нещата. Става въпрос за крещене – агресивно, с промяна на мимики и жестове, неистово. С много агресия. За МНОГО незначителни неща, за НИЩО. Да, за нищо. Дори и заради липса на добро настроение.

Винаги ти си виновна! Успокоява се, когато кажеш „Аз съм виновна. Никога няма да правя повече така“. А ти всъщност не си виновна, не си направила нищо. 

За нищо, ама наистина за нищо – преместила си вещ, разменила си подправките, има петно на пода. Времето е лошо. Лоша интернет връзка. Проблем в работата. Лошо настроение. Настинка. Безброй варианти. Агресивно и обезумяло крещене. С много обвинения. Не вярвай, че е за първи и последен път, не вярвай, че си виновна. Не, не си. Нищо не си направила. Викането и агресията винаги продължава и след този първи път, и следващия път, и следващите пъти, когато някой е решил, че пиперът и солта не стоят в дясно. Викане и обвинения. Агресия. Втори, трети, много пъти. Ти мълчиш, преглъщаш, знаеш, че нищо не си направила, казваш го, повтаряш го, извиняваш се без да има за какво, поемаш цялата вина без да има за какво. Съгласяваш се, приемаш всичко, само за да спрат виковете и да има мир. Приемаш вина, която не е твоя. Нищо не си направила, никой не си наранила или обидила. Нито си застрашила живот. Каквото и да си направила,  дори и да си разменила подправките не трябва и не заслужаваш тези викове, обиди, агресия. Знаеш, че не го заслужаваш, никой не го заслужава.  Не мисли и не вярвай, че това ще се случи само веднъж. Не. Няма. Ще се повтори. Потрети. … и така безкрайно много пъти.

Преминава в удари, удари където свари, където си най-уязвима и не си се покрила там с ръце. Удари, съвсем съзнателни. Абсолютно съзнателни, то няма други, няма такива по невнимание, нито такива, които са „без да искам“. Тенденциозни, силни удари. Да, боли, много боли от тях. Опитваш се да се защитиш, да покриеш поне лицето си, което е най-уязвимо, не винаги успяваш.

Знам, че искаш да повярваш, че се е случило случайно и че няма да се случи пак. Искаш да го оправдаеш, да оправдаеш и себе си, че търпиш и понясяш.  Не, ще се случи, и то много скоро. Знам, че искаш да поемеш цялата вина, цялата вина на света, само и само да спре да вика, да удря, да има мир и всичко да е същото преди викането. Не е, и няма да бъде същото. Никога. Защото този човек свиква с твоята доброта и прошка и се възползва от нея. Подиграва се с нея. Подиграва се с теб и чувствата ти заради които прощаваш. За пореден, но не и за последен път ще се чувстваш така. Пореден път след няколко дни, седмица, месец.

Развалена  е колата – удар в носа.

Свършил хляб – понасяш удари по теб.

Хвърляне през прозореца на твои вещи. Събираш ги от долу и се прибираш. 

Бута те по стълбите надолу, падаш, няколко стъпала взимаш за едно. Удряш си гърба, кръста, едвам ставаш. Благодарна си, че си жива. ОЦЕЛЯВАШ за пореден път.

Чупи поставката за лъжици. А тя е ценна за теб, майка ти ти я е подарила. И носи много смисъл. 

После лъжеш, че сама се е счупила. Така лъжеш и за синините, ударения нос, болките в кръста, подутата устна, буза, раните по кожата и раните в сърцето. Паднала си. Да, паднала си, но не сама. Хиляди примери…

Не можеш да понесеш да чуеш това, което крещи отвътре в сърцето и душата ти.

Вадила съм нож – единствения път, когато съм искала да убия някого. Заключвала съм се в стаята. Заключвала съм се в колата. Бягала съм. 

Не казваш на никого, защото те е страх и срам. Защото ще ти кажат да си тръгнеш. Не можеш да понесеш да чуеш това, което крещи отвътре в сърцето и душата ти. Това, което се опитваш да заглушиш. Не искаш да го чуеш от друг. Не, че не можеш. 

Срам те е. Много те е срам. От себе си, от родителите ти, от близките ти. Най-вече от теб самата. Защото търпиш подобна агресия и въпреки това стоиш. 

Питаш се какво да направиш. Питаш се всеки път. Знай едно: и то е, че всичко е в твоите ръце, в ничии други. Само ти можеш да се спасиш. Само ти можеш да си тръгнеш. Тръгни докато е време, докато не е станало прекалено късно, докато си още жива. Да, жива. Защото в някой от поредните пъти, може да не си.

Не можеш да го спреш, нито да промениш нещо. Единственият ти път, който ще те изведе и спаси, е този, който ти се опитваш да заглушиш вътре в теб самата. Никой не може да ти каже как да го направиш, само ти знаеш, единствено ти. Послушай това, което толкова много пъти не искаш даже да си помислиш. Не искаш, защото те е страх, защото те е срам. Нито страхът обаче, нито срамът ще ти помогнат, когато имаш нужда от помощ, когато имаш нужда да се защитиш от поредния удар. 

Мило момиче, ти погубваш и унищожаваш годините и живота си в името на един насилник и агресор. Убиваш твоето аз, което никой, ама НИКОЙ няма право да ти отнеме.

Вземи живота си, твоят собствен живот, в твоите ръце, той не ти е даден, за да го погубваш по този начин. И най-вече… Защото трябва да го живееш. Да, да го живееш без агресия, насилие, побой, обиди, вина. Имаш отговорност само към това: да си тръгнеш, за да спасиш живота си.


***

Бъди #РаноБудна. Разбери повече за #ПървитеЗнаци, че се намираш във връзка с насилник. Свържи се с ментор на Emprove абсолютно анонимно и безплатно. 

Парите са шестото сетиво, без което другите пет са притъпени – Вера Янева

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Вера Янева е медиатор казуси и доброволец на Горещата телефонна линия за жертви на домашно насилие. Темата, която тя реши да отвори чрез трибуната на Emprove, е тази за личните финанси. С огромно съжаление констатираме очевидното, а именно – парите могат да бъдат огромна клопка, която държи жените в плен на насилствената връзка. В следващите редове, Вера споделя своите дългогодишни наблюдения върху управлението на личните финанси + няколко полезни практични съвета. Целта е една – да бъдем финансово, ментално и физически независими.

Парите са невероятна енергия и сила. И преди половината от вас да излязат от статията, защото са духовни личности и винаги са вярвали, че парите щастие не купуват – ще кажа: и вие сте прави. Обърках ли ви вече? Човек има тяло и душа. Едното е материално, другото не. Живеем в материален свят. Без пари няма да оцелеем, колкото и извисени духовно да сме. Но пък с пари можеш да купиш къща, но не и дом, секс но не и любов, диплома, но не и знания, дрехи, но не и стил, пост, но не и уважение. За мен отговорът е: с пари купувайте материални неща и знания.

Да разгледаме делника от живота на милиони хора по земята: будилникът звъни в 5,6,7 ч., натискаш го поне 3 пъти. Чувстваш се изцеден преди още да си станал, нямаш време дори за кафе. Главата ти вече е пълна с проблеми и недоволство, а те чакат тепърва 9-10-12 ч. работен ден. Имаме чувството, че ни плащат ни толкова, колкото да се върнем отново и да не умрем от глад до следващата заплата. Това е основен принцип на Матрицата. На обществото. Караме я по ръба. Живеем за петък вечер, за лятото и се молим да се пенсионираме. Замисляли ли сте се какво ви държи? Защо не си вземете шапката и да си тръгнете? Такааа – две думи – страх и желание. Страх, че няма да си намерите повече работа, че не сте достатъчно квалифициран, че сте възрастен, че ще ви вземат къщата заради ипотеката, че децата учат навън и зависят от теб, ще напуснете зоната на комфорта, ако си тръгнете… И желанието да имате следващия модел телефон, кола, по-скъпи дрехи, по-луксозната почивка, която наистина заслужавате и още, и още. Намирате си нова по-добра работа, но това е кратко решение на дългосрочен проблем. Старата песен на нов глас. Нормално е – в училище ни учат как да бъдем добри служители, а не работодатели.

Хубавото е, че има отговор. Има и решение.

И по-важното е, че не са виновни богатите, а вие трябва да научите силата на парите и да я владеете. Не позволявайте на парите да съсипват живота ви и да се отказвате от мечтите си. Игнорирайте страха, желанието за безмислени придобивки и ще видите нови възможности. Силните емоции не са добър катализатор, когато говорим за пари. Представете си, че всяка сутрин намирате до кафето си 500-1000лв. Какво бихте работили. Нищо? Ако мечтата ви е пари, значи нямате мечта. Парите са средство, а не цел. Това е един от проблемите. Удоволствието  от натрупаните и получени наготово суми е до време – после се чувстваш преситен и ненужен. За да си щастлив ти трябва цел – да се чувстваш умен и нужен, и можещ – непрекъснато! Освободете се от страха и желанието, за да вземете решение за посоката и целта.

Мечтайте. Мислете. Действайте. Отговорът е между ушите ви.

Ако поставим коняр на волана на мазерати, той няма да стане състезател. Трябва му опит, обучение да мисли като пилот. И с нас е така – трябва да се научим да мислим като богати, да работим, това което ни изпълва със страст, да учим.

Ето моите няколко съвета

Съвет 1: никога не слагай всички яйца в 1 кошница.  Знаещите го наричат  диверсификация

Нека доходите ви са от няколко места.  Да нарисуваме къща с 4 стаи:  шефа/сам/хора/пари.

Стая 1 – „шеф“: тук много голямо внимание искам да обърна колко е важно да (по)работите на заплата или поне да сте работили. Важно е да учите. Образованието е по-важно дори от парите. Това е най-големият ви капитал. Умът. Всяка държава има нужда от лекари, инженери. Научете занаят. Отидете на заплата, за да учите колко важни са отношенията, как се прави бизнес, как работи в системата, да придобиете трудови навици, ако щете и да почнете да трупате капитал за собствен бизнес.

Стая 2 – „сам“: дребен бизнес. Работиш сам, без наети работници. Тук са дейностите, които повечето хора правят, за да изкарат нещичко – изработка на бижута, шофьорски услуги, продажба на зеленчуци на дребно, уроци, онлайн магазин…

Стая 3 – „хора“: по-голям бизнес имате, когато хора работят за вас и вие управлявате хора. Както виждате тук не коментирам обороти, печалби , брой наемници и активи на фирмата, а начин на работа и управление.

Стая 4 – „пари“: в нея са комисионерите и инвеститорите. Те не продават стоки, те правят схемите, стратегиите и/или продават, преди да са купили. Забележете – те не инвестират собствени пари. Те управляват пари.

От какво можем да си докараме още пари: акции, имоти, наеми, писане на книга, патенти, уроци, лично изкуство, фрийланс дейности, кликсайтове, уеб-търговия, продажба на лични вещи и каквото още ви хрумне.

Какво е покривът на тази къща с много стаи? Това е страстта. Каквото и да правите, правете го със страст. Парите ще дойдат сами след това. Ако сте „в стаята на Заплата“, шефът ще ви забележи рано или късно и ще сте в позицията да си искате повишение. Дайте най-доброто от себе си. Опитайте се дори да си представите, че парите  ги няма. Работете заради идеята. Именно с тази нагласа, ако имате собствен бизнес, ще привлечете ентусиасти да работят за вашата кауза. Трябва ви банда съмишленици, които да заразите с вашата страст.

Съвет 2: ползвайте правилото 10*5*85 – спестяване/даряване/разходи  

Тук обикновено настава война, негодувание и отричане, особено от хората, които са с убийствено ниски доходи.  Дали доходите ви за месец са 500-1000 или 30 000лв., тук говорим за %. По никакъв начин не пипайте спестяванията. Пари събрани за лятната почивка се наричат „отложени разходи” и не са спестявания. Спестяванията са ви за образование на вас или децата, за старини и задължителните буферни фондове. Даряване – вие така и така давате бакшиши на сервитьори, на клошарите,  доброволствате – дори само отделеното време, в което можете да изкарате пари, е дарение.

Съвет 3: Буферните фондове

Любимият ми съвет. Дали ще изберете да са част от спестяванията ви или част от разходите ви като процент е без значение, докато ги натрупате първоначално. Това са заделени пари за ремонти, безработица, здраве. Питат ме колко лева трябва да са. Отговорям, че сумата трябва да е такава, че ако останете без работа за 6-8 месеца и се развалят едновременно 2-3 уреда у дома + кола или някой се разболее трайно – сумата да ви стигне да запазите стария си стандарт на живот. Това ви дава възможност  да си търсите нова подходяща и добре платена работа, да живеете нормално  със семейството ви.  За мен това е жизненоважен фонд  за всеки. Наберете го от случайно попаднали ви премии, печалби, подаръци от близки, наследства или повишение на заплата. Допълвайте всеки месец, ако сте посегнали към неговите средства.

Съвет 4: Инвестиция

Съвет за напреднали 🙂 Имате си буферните фондове, спестяванията са понатрупани и не е рентабилно да стоят под дюшека или на депозит. Избирате да инвестирате в Актив. Какво е  Инвестиция или още наречено „покупка на Актив”. Споровете какво е актив са големи – аз имам прост отговор: едно нещо е актив, ако ти носи пари. Примери: покупка на къща за живеене е разход, не е актив, но ако я дадете под наем, е актив. Кола – ако е за семейството е разход, но ако я ползваш в бизнеса си или за такси, е актив. Тук ви оставям да поразмислите: колко от вашите вещи, имоти, коли, земи, къщи, вили, машини, стаи, колелета, къмпинг оборудване и т.н. могат да ви донесат пари и как?

Другият най-голям актив, който има всеки от нас, това е умът.

автор: Вера Янева

Това е златната мина между очите ви. Инвестирайте в него без страх. Ще се изненадате колко още има да учите и колко е зареждащо това лично развитие. Внимавайте със закона за авторските права: кога една идея е ваша и кога е собственост на работодателя ви. Дали да я продадете за потупване по рамото и едномесечна премия или ще се заемете да си я патентовате сами. Както е казал мъдрецът: Гениалността обича тишината.

 

С тези последни думи ще спрем за днес:

Самодисциплината е всичко.

 

 

Да поговорим за децата: Правен коментар

By | Uncategorized @bg | No Comments

Страхът за отнемане на децата е една от най-честите причини за мълчание и „подчинение“. По думи на нашия ментор Вера Янева това е един „феномен, който дава сили на насилника“.

Пробуждането на силите у жената е свързано с информираността за правата ѝ, за това днес ни гостува Маряна Борисова – адвокат в областта на защита правата на човека, семейното право, включително с практика по „Закон за защита от домашното насилие“ и „Закона за закрила на детето“.

Адв. Маряна Борисова

Надявам се приносът ми да донесе много надежда, добри практики и да отвори вратата за доверие и още въпроси.“

 

 Ето и правният коментар по темата:

Във всяка ситуация на „домашно насилие“ има причина и наличие на страх или целенасочен устрем у извършителя да всява страх и да подлага жертвата на подчинение и контрол.

Децата са най-голямата слабост, болка или грижа на майката. Логично е при наличие на деца насилника да контролира жертвата използвайки децата или внушавайки страхове относно загубването, отнемането на децата.

От моята адвокатска практика съм наблюдавала различни прояви от бащи или партньори на жени, жертва на психическо, физическо и икономическо насилие, като например вербален тормоз с обидни и унизителни думи към дете, към жената, използване на нейни слабости относно изморената и слаба психика, уязвимост, нервна неустойчивост към ситуацията, злоупотреба с алкохол и разбира се заплахи от рода на:

„Отвориш ли си устата ти, няма повече да видиш децата.“

А напоследък и директни заплахи, като „ти не си добре, психически и финансово и социалните ще вземат децата“.

 

Какво казва Законът

По повод на тези страхове  накратко ще поясня тук каква е целта на Закона за закрила на децата и при какви предпоставки би се стигнало до извеждане на дете/деца от биологичното им семейство, а скоро и ще представя повече практически насоки как да дефинираме сами кога има „риск за децата“ и допълнителни отговори на въпроси от потенциални жертви на домашно насилие.

Наличното законодателство в България е за закрила на детето и закрила на жена, жертва на домашно насилие. Дори да липсва доверие в институциите и системата, редно е да знаем, няколко основни неща.

Водещо в политиките за закрила и в практиката е интересът и защитата здравето и животът на детето, а като част от този и най-добър интерес е детето да бъде отглеждано в семейна среда, което първо означава биологичното семейство или родител, после роднини и в крайни случаи се настанява при приемно семейство. Важно е да знаем, че настаняването при приемни родители е временна мярка и не означава отнемане завинаги на детето от родителите, освен ако по категоричен начин родителите сами не се откажат от полагането на грижа за дете/деца.

Настаняване на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите в които се налага спешното му извеждане  от биологичното семейство. Това би могло да бъде насилие над дете, реален риск за живота и здравето му като липсва всякаква грижа от страна на родителите, детето е изоставено или пък родителите са починали. Преди тази крайна мярка, добре е да знаем, че закрилата на детето се осъществява на първо място чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. Тоест притеснените майки да знаят, че:

Законът им дава възможност, като най-добър интерес на детето, то да живее с биологичните си родители (ако не са опасни с поведението си за живота и здравето на детето), достатъчно е да има здрава емоционална връзка, полагане на грижи от страна на майката и тя да не иска да си изостави детето.

Тогава законът ѝ гарантира правото на помощ, консултация, социални услуги, подобряване на социално-битови условия, полицейска закрила от насилие за нея и за дете/деца, при необходимост настаняване в кризисни центрове за майки и деца.

 

Постоянно или временно извеждане на децата

Ако майка обича децата си и иска да се грижи за тях, дори да няма пълната възможност поради тежки обстоятелства, няма реален риск за извеждане на децата от нея.

Ако обаче заедно с майката, детето е жертва на насилие от партньора/бащата, отново тя не бива да има страх, че държавата ще я отдели от децата ѝ. Крайната мярка “настаняване извън семейството“  е само временна, при всяка промяна на обстоятелствата тя може да се промени и детето да бъде реинтегрирано в семейството или при родителя, който иска и обича детето и не застрашава живота му.

Относно слабости на майките като финансова нестабилност, депресии или алкохолна зависимост отново практиката казва, че това не е фактор да отдели майката от детето за постоянно, да я лиши от родителски права, стига майката да иска промяна и защита на нейното и на децата ѝ здраве и благополучие.

Към майките потенциални жертви на насилие:

Не се страхувайте!

Правото гарантира закрила и защита на вас и децата ви!

Потърсете навременна правна помощ, защото всеки случай е специфичен и е редно от самото осъзнаване на проблем да има адекватна правна консултация, дори и при належащи се срещи със социалните работници от отделите за закрила на детето. Страхувайки се, ако не потърсите помощ и сте свидетели в продължителен период от време на насилие не само спрямо вас, но и спрямо децата ви, е по-опасно, отколкото ако потърсите адекватна помощ навреме.

 

Meet EMPROVE: Диана Недкова-Бутанска

By | Uncategorized @bg | No Comments

 

Диана Недкова EMPROVE менторът, с който искаме да ви запознаем днес. Диди работи в сферата на човешките ресурси и е избрала да използва своята професия, за да подкрепи каузата на EMPROVE. Както и сами ще разберете от следващите редове, Диди използва своите знания и опит, за да помага на жените, с които работим да откриват своя потенциал по пътя на овластяването.

 

Диди, би ли се описала за  нашите читатели с няколко думи?

 

Диана Недкова

Диана Недкова, EMPROVE ментор

„Организирана и с развиваща се емпатия. Чувствителна, социална натура и винаги стремяща се да бъде в подкрепа.

Като консултант в сферата на човешките ресурси, който от години практикува тази дейност, основният ми фокус е свързан с развитието на потенциала на хората в различни насоки. Това включва кариерните консултации и психологическа подкрепа на различни целеви групи от мениджъри до хора, които са в неравностойно положение (в т.ч. хора с придобити увреждания в следствие на инцидент или продължително заболяване, неактивни младежи, младежи преминали през онкологично заболяване и др.). От гледна точка на човешките ми интереси и ценности, аз съм човек, който обича да комуникира и да бъде в подкрепа на хората, като в този процес от изключителна важност за мен е да получавам обратна връзка поставяйки на фокус ефективната двустранна  комуникация.“

Разкажи ни и какво те доведе в проекта?

„Доведе ме авторът на проекта. Когато чух първата идея за това какво точно се очаква да се случи като проектна реализация (само на бета версия), ми стана изключително интересно, защото си дадох сметка, че ние не достигаме до тези жени. Защото те самите нямат смелостта или възможността въобще  да получат подкрепа или да си я изискат, когато имат нужда от нея. Това, което виждам като резултати до момента, още повече ме мотивира и най- вече, защото българските институции съзряха потенциал в EMPROVE и по конкретно в подхода, който биха интегрирали в собствената си интервенция и програмите, които имат. С това визирам конкретно МВР, с които имаме партньорство.“

Как описваш EMPROVE на хората, които за първи път чуват за нея?

„Много ми харесва думата „empowerment“ или овластяване, но си давам сметка, че това е една дума, която рядко използваме и  носи различни послание за различни хора. Затова по-скоро бих казала, че EMPROVE за мен е подкрепа на жени, които имат нужда от най- важното – да бъдат чути и наистина зачетени. И не на последно място  геймифицирана и иновативна инициатива, която ни връща към най-изконните човешки ценности – това да играем, да се учим, мотивираме и развиваме чрез игра.“

Кое според теб е най-важното?

„Най-важното е, че имаш достъп до  платформа, в която имаш пълна свобода на избор каква подкрепа ти е необходима в конкретния момент. Дали да прочетеш блог статия с вдъхновяваща успешна история; да се свържеш с ментор, с когото просто да си поговориш; да споделиш мнение или да зададеш някакъв въпрос, който е важен за теб в момента. Платформата наистина дава възможност за избор откъде да започнеш. Като консултант, който е правил кариерни консултации в практиката си, знам, че не можеш да дадеш насила подкрепа на някого, който сам не е осъзнал нуждата от нея. И наистина по-добре е човек сам да я потърси като направи първата стъпка. За мен, самата платформа с всичките й възможности, дава различни опции на хората относно това какво да изберат като извор на мотивация и подкрепа. „

Твоята професия е изключително интересна. Разкажи ни за ситуация, която винаги ще помниш.

Паметната ситуация, за която се сещам е тежка. Бях в процес на кариерно консултиране на едно момче, което е преживяло онкологично заболяване. На 14-годишна възраст му откриха левкемия. Естествено започна процес на лечение и всичко мина добре. След като вече се беше излекувал, ние започнахме работа за неговото включване в образованието и кариерно ориентиране като цяло. Най-паметното беше, когато след 2 месеца той ми звънна и ми каза, че е получил рецидив, и че трябва да приключим, защото в момента лечението му продължава да бъде най-важното нещо. И тогава се почувствах безпомощна, тъй като си дадох сметка, че нямам контрол върху болестта. Никога не ми се беше случвало такова нещо в практиката .. Даже в момента настръхвам, докато говоря. Но най-хубавото нещо в цялата ситуация е, че въпреки, че получи рецидив, той отиде в Германия и се излекува. Вече всичко е наред. Той ме потърси преди един месец. Сега е на 18 и си спомни за задачите, които му бях дала. И всъщност сега продължаваме да работим с него  в посока това какво образование да избере.“

Какво научи вследствие на тази ситуация?

„Научих, че животът може да ти предложи много предизвикателства. Научих, че въпреки че съм много уверена в себе си, експертизата си и в това, което правя  в процеса на подкрепа и кариерно консултиране, има моменти, в които и ти самият имаш нужда от подкрепа, за да се справиш с трудна ситуация(като ментор и консултант бел. ред).“

Това, предполагам, би било добър пример за жените, които ползват платформата.

„Да, всъщност, когато навлизам в такива разговори с хора, които имат нужда от подкрепа, казвам „Аз не съм експертът тук. Аз не съм тук, за да ти покажа как трябва да се случват нещата. Аз съм тук да те изслушам, да ти дам насоки и идеи за това какво можеш да опиташ и да пробваш. И винаги подхождам с тази нагласа, защото наистина не вярвам, че някой е повече от другия, а процесът е двустранен.“

Също както в професиите си, всички даряващи времето си за EMPROVE каузата, срещаме трудности в работата си. Каква е най – голямата трудност, която ти срещаш като ментор?

„Активирането на жените… За мен това е най-голямото предизвикателство имайки предвид, че в България се отчита един от най-ниските проценти на докладване за домашно насилие. Затова екипът на EMPROVE трябва да продължим  да работим по посока гласност на проблема и активиране на жените преминаващи през този период в живота си.

Какво би искала хората непременно да знаят за EMPROVE и/или проблема, срещу който се бори?

„Както вече споделих, първо трябва да знаят, че трябва да има гласност за това нещо, като се говори непрекъснато не само за проблема, но и за това как ние се справяме с него.. А на жените, които преминават през този труден период в живота си, искам да каже, че нищо няма да загубят от това да пробват. Платформата им дава възможност да избират между различни неща, които намират за комфортни и удобни. Могат да опитат предприемайки само една стъпка. От опитите, които правим понякога, могат да излязат много красиви неща. Така че, апелът ми към жените е да пробват.“

А какво би казала на жените, които още не са изпробвали платформата или не са се осмелили да използват услугата „доверен ментор“?

„Всъщност бих ги попитала какви са им страховете. Защото честно казано, винаги съм свикнала в работата ми да задавам много въпроси. Преди да тръгна да казвам нещо на някого искам да го опозная и разбера. Това ми помага да имам индивидуален подход и това, което казвам да отговаря на  индивидуални нужди на всеки човек. Но като цяло бих ги посъветвала да разгледат платформата и да се уверят сами, че достъпът до нея е абсолютно анонимен и дискретен, без никакви усложнения за тях, и няма нещо, което може да ги възпре да опитат.“

Има ли нещо, което не съм те попитала, а би искала да добавиш?

„Най-вече  апелът ми, е че, ако някоя жена има нужда да ме опознае преди да реши кой иска да бъде нейният „доверен ментор“, аз съм напълно готова да ми зададе въпроси, които са важни за нея, като аз ще се постарая да отговоря в удобна форма и за двете страни – в – личен разговор или писмено. Така че, ако на някой не му е достатъчно това, което съм дала за себе си като информация, съм на разположение да споделя още за себе си и подхода си като ментор и консултант.“[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Meet EMPROVE: Ирен Ценова

By | Uncategorized @bg | No Comments

 

Автор: Виктория Петрова

Дойде моментът да ви запознаем и с Ирен. С Ирен се срещнах за първи път в Лондон дълги месеци преди официално да стана част от EMPROVE. Благодарна съм ѝ, че тогава тя, вече в ролята си на EMPROVE ментор подходи първа към мен и пожела да се запознаем. Докато я интервюирах наскоро, научих, че подобен тип инициативност ѝ е навик, който често прилага в работата си, за да подкрепя жените, с които комуникира. Оставям ви с първата част това, което тя има да ви разкаже.

 

Както винаги, започнахме с традиционния въпрос- в платформата EMPROVE всеки ментор се представя с 4-5 ключови за него думи и те са начинът да го открият и изберат жените, които подкрепя. Кажи ни коя е Ирен с 5 думи?

Ирен Ценова, EMPROVE ментор

„Аз съм треньор по трансформации. Както повечето от нашите ментори, вече имам психологическа квалификация- работя  с личностно развитие и кариерно ориентиране от около четири години. Работя с жени, като откривам потенциала в тях и им показвам посоките, в които могат да се развиват и да гледат на себе си като на завършени личности, които нямат нужда от одобрението на социума, на партньорите си, на родителите си или на обществото, в което живеят. Накратко, мотиватор, откриващ потенциали, помагащ за развитие.“

А какво те доведе в EMPROVE?

„Аз бих го нарекла съдба, случайност или някакви човешки пътища са се преплели, защото съвсем случайно попаднах на тяхна обява за това, че имат нужда от ментори. Винаги съм искала да работя с жени, които са в неравностойно положение. И така това дойде точно навреме Вече имах квалификацията и търсех посока. И тогава се появи като пътеводна светлина, направихме контакт и веднага стартирахме с менторството.“

Опиши платформата EMPROVE на някой, който за първи път чува за нея.

„Бих казала, че това е платформа, която работи с жени.

Независимо дали са били жертва на насилие или не, мисля, че наистина е изключително полезно за всяка жена да има достъп. Защото менторите работят напълно безплатно и всички са изключително мотивирани и професионалисти.

Също така, това е система за себеопознаване, с която можеш да придобиеш много богата представа за това какъв  човек си ти, как можеш да работиш със себе си и да откриеш ключови моменти за своето личностно развитие

Когато една жена достигне до ниво, в което се самоуважава, в което обича себе си, в което оценява що за човек е, в което тя си поставя лични граници- развита е емоционалната ѝ интелигентност, развита е защитната система при нея, в това какъв стандарт би допускала като отношение към себе си.

Тогава тя няма как да попадне в насилствена връзка или в отношения, които биха я ощетили физически или морално. И това е ключът при EMPROVE, защото работи за личностното развитие на жените. И бих казала на всеки, който реши да работи с EMPROVE, че това е система, до която изключително рядко можеш да имаш достъп- до такъв потенциал ментори, до такъв потенциал от литература и информация, с която да работиш със себе си.“

Както сигурно Ви е направило впечатление, работата на Ирен е доста интересна. Помолих я да ми разкаже за паметна ситуация от професионалния ѝ път.

„Аз имам авторски програми за развитие и трансформация и авторски тренировки за трансформация, с които работя с много жени. Работим с мотивация и развитие, а не толкова с личностни проблеми. Рекламирах там EMPROVE След като го пуснах, видях в платформата много от тях- бяха ме избрали като ментор..

Но паметната ситуация в случая за мен беше нещо друго. EMPROVE беше там като платформа, но те искаха да работят с мен лично. И така, работех с една от жените много в дълбочина. Разгледахме много неща

и тя самата беше шокирана, че всъщност изобщо не осъзнаваше, че тя е в такава връзка. Осъзна го когато започна да работи със себе си в съвсем друга посока.

Работехме с нея за откриване на потенциала ѝ, за кариерно ориентиране, къде са ѝ силните и слабите страни. В един момент, тя осъзна, че е спряла да вярва в своите силни страни, защото съпругът ѝ я кара да се чувства сякаш тя може единствено да гледа деца и да готви вкъщи. Но това се случи без аз да я насочвам, без аз изобщо да работя в тази посока.

Тя сама го направи, докато работеше със себе си, докато разгръщахме потенциалите и спазваше домашните упражнения, които съм ѝ давала да прави. Един ден просто ми се обади и каза: „Ти знаеш ли аз какво открих- той през цялото време ме потиска, манипулира и кара да се чувствам по този начин, много фино и много нежно“. Едновременно беше тъжна и щастлива. Беше освободена от зависимостта от неговото мнение и отношение към нейните способности. Но ѝ беше натъжено, защото е прекарала години с човек, който съзнателно я манипулира и потиска, за да може тя да служи на неговите нужди и интереси.

Беше паметно за мен, защото аз не вярвах, че

човек може да не осъзнава, че е в зависима връзка.

Връзка, която го манипулира. Смятах, че всеки, който е в такава връзка малко или много го осъзнава, и просто не знае как да се измъкне. Какво разбрах от този случай?

Разбрах,  че хората имат нужда от време, за да се доверят и да се отпуснат. Дори когато имаме титлата ментор, това не ги прави автоматично отключени за нас. Те имат нужда да ни опознаят, да видят що за хора сме и какво можем да направим за тях.

Най- голямото предизвикателство е да накарам тези момичета да ми вярват, те са като цяло неактивни до момента, в който не изградят някакъв вид довериеТова са нещата, на които се уча – на търпение, разбиране и на отваряне от моя страна,  за да мога да ги предразположа.“

Какво би искала хората непременно да знаят за EMPROVE и/или проблема, срещу който се бори?

„Искам обществото да знае, че има изградени организации, които биха помогнали на жените и смятам, че наистина трябва да се работи за превенция на ситуациите, срещу които се борим. погледнато в бъдещ план, смятам, че усилията трябва да се концентрират върху превенцията. . Но обществото трябва да знае, че както платформата, така и всеки един е отговорен за това да не сме в ситуация, в която имаме толкова голям проблем на домашно насилие или емоционален тормоз в България.“

Ами какво би казала на жените, които още не са изпробвали платформата или не са се осмелили да използват услугата „доверен ментор“?

„Тези неща по света се ползват напълно свободно. Много рядко в България, намираш нещо хубаво, качествено, работещо с професионалисти, без пари. Това е безплатна платформа, с която, решат ли да съдействат, могат да достигнат много високи нива на себеосъзнаване. EMPROVE е, защитена среда, в която те могат да се чувстват в безопасност, могат да бъдат себе си, да споделят проблемите си, там има професионалисти, които знаят и могат да им помогнат.“[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Safe
EXIT