• en

Акценти

Европейска Онлайн Платформа за разпространение
окт. 24
2

#ДецатаSurvivors: Оцелях и се съхраних.

By | РаноБудна | No Comments

Щастливо омъжена, с успешна кариера в помощ на другите и активен доброволец за овластяването на жените и децата – силната Светла Гогова не е просто предствител на отбора на #ЖенитеSurvivors. Животът е направил боец oт нея на една много крехка възраст. И днес тя е тук, за да разбие заблудите на обществото, не просто с думи, а с личния си пример, че ново начало има.

С написаното искам да дам сили на всички, които са били в ситуация на насилие в детството или в момента са в такава. Изход има. Преживяното не означава обреченост и всяка една от нас сама кове съдбата си. А от миналото си можем да излезем по-силни и уверени.

Преживях инцест между 4 – 11 годишна възраст. От този, който ме е създал и би трябвало да е до мен и да ме обича. От баща ми. Сексуалното насилие беше съпроводено, до навършване на пълнолетието ми, от психическо, емоционално и физическо такова. Въпреки всичко:

Оцелях и се съхраних.

В тази връзка бих искала да представя пет наложили се заблуди в обществото, които пряко или косвено рефлектират върху децата, жертви на насилие.

  1. Казват, че дете преживяло насилие, завинаги носи травмата в съзнанието си и това пречи за социализацията и нормалното му функциониране като възрастен.

Така е – при мен преживяното никога не изчезна и остави следа за цял живот, но се научих да живея с тази травма, приех миналото си като часат от мен и извлякох ползите от случилото се.

Всеки от нас има своите „скелети в гардероба“, както обича да се изразява уважаван от мен психиатър, важното е да се научим да живеем с тях, а не да ги игнорираме.

Опитаме ли да ги изтласкаме дълбоко в подсъзнанието си и да ги забравим сме обречени на неуспех, тъй като не знаем в кой момент те ще изплуват и ще ни сварят неподготвени.

  1. Казват, че дете преживяло насилие има нисък праг на болка и се дистанцира от останалите.

Понесох толкова много болка – физическа, психическа, емоционална и пр. – че всичко това ме направи силно устойчива на всякакъв тип нараняване. А относно спазваната дистанция – така е, защото аз се страхувах да не бъда отново и отново наранявана, ако допусна близост. Но днес имам щастлив брак и доверени хора, които са до мен.

  1. Казват, че дете преживяло насилие, като възрастен попада в ситуации на насилие и повтаря модела на жертва.

Твърде често аз отново и отново попадах в аналогични ситуации, с еднакви по поведение хора и не можех да прекъсна #ЦикълаНаНасилие. При мен това се получаваше, защото насилието беше изпълнило живота ми. Аз знаех какво е да те нагрубяват, да те бият, да те насилват. И предпочитах познатото, макар и ужасно, пред непознатото и неясното.

Но прекъснах цикъла на насилие, когато излязох от зоната си на комфорт във всяко отношение

– и като интереси,  като ежедневие, и като общуване с определен тип хора, и дори като физически облик и характеристики на тези, с които общувах.

  1. Казват, че дете преживяло насилие е емоционално опустошено, че центровете в мозъка, отговарящи за емоционалната му интелигентност са недоразвити и тези „бели петна“ остават завинаги такива.

При мен не стана така. Напротив!

Чувствам, вълнувам се, плача и се смея, съпреживявам, усещам, живея…

  1.   Казват, че дете преживяло насилие, повтаря модела и в повечето случаи се превръща в насилник.

Твърдя, че не съм и никога не съм била насилник. Напротив – преживяното в детството ме научи да разпознавам безпогрешно насилието и повиши чувствителността ми към него. Насочих се към помагащите професии – другият път, който може да поеме такова дете, според статистиката.

 

Стигмата спрямо такива деца съществува, а това което се прокламира за тях, поне в мен,  пораждаше чувство на обреченост, на неразбиране на вътрешният ми свят и поставяне в някакви триизмерни шаблони, които не можеха да представят многопластовата ми същност.

А съществуващата стигма – и тя не е статукво.

Просто трябва да се говори, за да излезем от анонимност и да дадем възможност на другите да ни опознаят, такива каквито сме – добри, но може би малко по-чувствителни.  

Автор: Светла Гогова

сеп. 26
0

#ЖенитеSurvivors: ОКАЗАХ СЕ В КАПАН

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Да побереш подобна история в половин страница е ужасно трудно. И то не толкова, защото трябва да извадиш “есенцията”, а поради неимоверното усилие да напишеш всички тези думи, събрали кошмарни спомени. Ето защо изразяваме безкрайната си благодарност на една жена survivor, която ни изпрати следващите редове със следното предисловие: “Началото на въвличането ми ада, наречен трафик на хора и проституция. Съвсем накратко. Дано да е интересно и полезно.” 

Бяхме приятелки. Много добри приятелки. Заедно пиехме кафе, посещавахме различни заведения, обикаляхме магазините. Споделяхме си тайни. Все женски работи. Мислех, че я познавам добре, колкото тя мен. Неусетно за мен, тя напълно ме опозна. Аз бях искрена, доверявах ѝ се. Някак не усетих как се оплетох в мрежата, която тя плетеше. Постепенно тя разбра всичко за мен –  че съм в конфликт с родителите ми, че нямам други приятели освен нея и т. н. Разбра, че ако се случи нещо с мен, няма кой да ме потърси. Аз бях наивна и и вярвах. Не допусках, че ще ме нарани. Та нали бяхме приятелки, а и беше жена… А какво се оказа…

Тя всъщност беше сводница, маман… Имах стройна сексапилна фигура, тънка талия и пищен, но стегнат бюст. Бях като магнит за мъжете – виждах го по похотливите погледи, с които „изпиваха“ плътта ми…

И Тя също го видя, и го използва…

Въвлече ме в кошмар, наречен трафик на хора. Превърна ме в проститутка, наистина елитна, но все пак проститутка. Бях нещо като гейша, от мен се изискваше освен добър секс, подчинен изцяло на желанията и фантазиите на клиента, но и да бъда добра компания, да поддържам интересен и интелигентен разговор, да се усмихвам, да танцувам отлично, да бъда дискретна и пр. Клиенти ми бяха бизнесмени, политици, влиятелни люде, мнозина от които бяха семейни и се ползваха с добро име в обществото…

 

 

Оказах се в капан… 

Как завърши тази история? След години робство с помощта на приятел успях да се измъкна от този ад, но неимоверно трудно.

Споделям всичко това, за да помогна на други момичета да не бъдат наивни като мен. Да не се предоверяват и да знаят, че дори жена може да причини на друга жена всичко това. И никой не е застрахован.

Read More

сеп. 17
0

Нови перспективи на възприемане – Радосвета Гюлева

By | Uncategorized @bg | No Comments

Радосвета Гюлева е НЛП треньор, Валдорф и Монтесори учител, както и автор. Днес тя споделя откъс от новата си книга за НЛП (невролингвистично програмиране) специално за последователите на EMPROVE. “Изящна комуникация с другите и себе си – НЛП и Кибернетиката” предстои да излезе от печат съвсем скоро. В следващите редове ще откриеш една нова гледна точка за… гледната ти точка.

 

Всички ние притежаваме необходимия потенциал да изменяме поведението си, да проявяваме гъвкавост и адаптивност. Тази способност е вътрешно присъща ни. За да активираме този потенциал, да променим стереотипното си поведение и да открием многобройните възможности, които съществуват около нас, трябва да погледнем на света по нов начин, от други гледни точки.

Никой не знае от колко отдавна хората използват термина „гледна точка“. Така сме привикнали към него, че не го възприемаме буквално, а като някаква метафора. В действителност ние можем да наблюдаваме някакъв обект или ситуация от всяка възможна точка в пространството и от всяка гледна точка да открием нещо ново!

 

В НЛП се отделят следните три позиции за възприемане:

Първа позиция – „Аз“

В тази позиция човек възприема света или конкретна ситуация от своята лична гледна точка.

Вижда, чува и усеща чрез собствения си сензорен апарат и съобразно ценностната си скала убежденията, нагласите и очакванията – филтрира постъпващата информация чувствено и емоционално.

Но това е само една от възможните перспективи.

 

Втора позиция – „Другият“

В тази позиция човек вижда ситуацията и себе си от гледната точка на партньора, което дава възможност да преосмислим това, което се случва, и собственото си поведение от гледната точка на чужд модел за света. Ние влизаме в „кожата“ на партньора. Идентифицираме се с него. Възприемаме информацията чрез неговия сензорен апарат и я оценяваме чрез неговите филтри.

Способността да влизаме в позицията на другия действително, а не само да мислим, че го правим, е много полезен комуникативен навик при всички форми на общуване. Заемайки позицията на другия, виждайки с неговите очи, слушайки с неговите уши и усещайки чувствата му, ние проникваме в собствения му свят и получаваме важна информация за възгледите и убежденията, мотивите и чувствата му, как ни възприема и как оценява ситуацията.

Това, че възприемаме ситуацията от чужда гледна точка, съвсем не означава, че се съгласяваме с нея. Тя ни дава необходимата обратна връзка за осъществяване на ефективна комуникация. Ползвайки различни перспективи, ние разширяваме възможностите си.

 

Трета позиция – „Наблюдател“.

Това е позицията на страничен наблюдател. Вие мислено виждате и чувате себе си и партньора в дадената ситуация, без да участвате в нея. Позицията на страничен наблюдател е характерна с това, че почти липсват емоциите, поради което е по-обективна.

Различната реакция спрямо една и съща ситуация води до различен резултат.

Различните гледни точки не само ни предоставят възможност да видим събитието по нов начин, но и предизвикват у нас различни чувства.

Чудя се кой е любимият Ви литературен герой и как той би подходил на Ваше място?

Диалогът е лично Ваш…

 

#НевроЛингвистичноПрограмиране, #НЛПБългария, #НовиПерспективизаВъзприемане, #Рефрейминг, #СПОДЕЛЕНОСРАДОСТ

Автор Радосвета Гюлева; ©Всички права запазени.

авг. 28
0

#ЖенитеSurvivors: Защо оставаме в токсична връзка?

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Връзките са трудно нещо. Дори и в тях да няма физическо или емоционално насилие, почти никога не се намира такава, в която нещата са перфектни. Двама души се събират с идеята да бъдат щастливи заедно и да се променят към по-добро, но това не е гаранция, че всичко ще бъде безоблачно.

Първо нека си отговорим на въпроса: какво е токсична връзка? Може би смятате, че такива отношения са изпълнени с физическо и емоционално насилие, скандали или проблеми. Прави сте, но това не е всичко. Токсичната връзка е всяка връзка, която ни кара да се чувстваме несигурни, недооценени, необичани. Ето така сами тровим отношенията си, защото те се превръщат в нещо, което самите ние не харесваме и отхвърляме. Прехвърлянето на вина между  партньори е друг сигурен белег, че отношенията са отровени.

Но защо тогава продължаваме да стоим в такива отношения и не намираме сили да си тръгнем? Защо самите ние се задоволяваме с ,,трохички‘‘ и се примиряваме с по-малко от това, което заслужаваме? Защо се пренебрегваме и се опитваме да паснем някъде, където очевидно не ни е мястото? Заради любовта, ще кажат много от вас. Но дали такъв тип любов заслужава енергията, времето и здравето ни? Дали подобен вид саможертва си струва?

Нека изброим някои причини, които са сигурен белег, че ще попаднем в токсични отношения.

Ниска самооценка

Ниската самооценка може да доведе до проблемни отношения. Често насилниците усещат поведението ни на жертви и бързат да се проявят като агресори, започват да доминират над нас, понеже знаят че сме уязвими. Ако работим в посока повишаване на самооценката, ние ще подобрим самочувствието си, ще започнем да се уважаваме повече и няма да търпим обидно отношение.

Не вярваме, че заслужаваме нещо по-добро

Вече споменахме за склонността да се задоволяваме с по-малко от това, което наистина заслужаваме. Това е пряко свързано със самооценката ни. Важно е тук да проявим смелост. Възможно е около нас да има хора, които ни казват да търпим проблемната ситуация, но само ние да виждаме цялостната картина. Нека слушаме себе си и интуицията си, а не да се примиряваме заради определени интереси и изгоди. А мисли от рода на ,,Кой друг ще ме хареса такава‘‘, ,,Не съм достатъчно интересна и привлекателна‘‘ са нещо, върху което трябва да работим и да си напомняме, че сме значими и стойностни. И заслужаваме партньори, които ни ценят и харесват истински, а не такива, които не забелязват колко специални сме.

Търсим вината в себе си и се обвиняваме, че не сме добри партньори

Ако се стараем да се усъвършенстваме личностно и професионално, ходим на курсове и семинари за развитие, четем специализирана литература и искаме да бъдем по-добри партньори и хора, то защо да обвиняваме само себе си, че връзката ни не върви? Най-важното тук е да не изпадаме в крайности – нито партньорът ни е единственият виновен за проблемите, нито пък само ние. Всеки трябва да поеме собствената си отговорност, без да прехвърля вината върху себе си или другия. Но не бива да оправдаваме партньора за лошото му отношение или постъпки.

 Страх от самота

Трудно е да се бориш с очаквания, било то свои или чужди. Напълно възможно е да останем във връзката само заради идеята, че е по-добре да си обвързан, отколкото да си сам. Все пак има с кого да прекараш уикендите и вечерите, да отидеш на море или на парти. Страхът от самотата и от това, че не можем да се справим сами с житейските предизвикателства също са причина, поради която да не искаме да прекратим отношенията си. За това се изисква излизане от комфортната ни зона, малки или големи промени в начина на живот и най-вече – да си признаем, че не сме успели да запазим връзката си. Да, не е приятно да си признаем такова нещо, но това не значи да бягаме от истината.

Изисква се много смелост да останеш в токсична връзка. Също толкова  смелост се изисква и да си тръгнеш от такива отношения, за да потърсиш нещо по-добро за себе си. И в двата случая трябва да извършиш огромна работа със себе си, да си признаеш грешките и да не се страхуваш от процеса на промяна и съзряване.

#ЖенитeSurvivors съветват:

  • Не пренебрегвай вътрешния си глас!
  • Внимавай с #ПървитеЗнаци.
  • Цени себе си.
  • Поставяй здравословни граници в отношенията си.
  • Не допускай ограничения на личната ти свобода.
  • Преодолей страха и сподели!

Тук сме. Има ни. Не си сама!

 

Снимка: Pexels

авг. 20
2

#ЖенитеSurvivors: Прекрасен, умен, възпитан, харизматичен мъж

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Когато дамите сами се свързват с нас, чувствата са изключително разнообразни. От радост, че имаме възможност да помогнем на някого, през тъга, а понякога и ярост заради това, през което е преминала жената, до надежда, че нейната история може да бъде аларма за пробуждане. Това е целта на #РаноБудна, a за това публикуваме и тази история. Лична, нелека, но поучителна. Благодарим от сърце на анонимната ѝ авторка* за това, че се осмели да ни изпрати думи, поели толкова болка, с една цел – превенция.

 

Често съм се чудила как стигнах дотук, как и защо ми се случи всичко това и как ме „изкриви“ толкова много, че да не мога да позная себе си.

Отговорът е „Постепенно, без да усетя.“ Продължи години, преди да си тръгна окончателно.

Първоначално беше влюбването – прекрасен, умен, възпитан, харизматичен мъж, когото всички харесваха.

Леко дистанциран и недостъпен, що се касае до обвързване. Когато реши да сме заедно, се почувствах победител – бях спечелила прекрасен мъж, бях доказала, че си заслужавам.wo

Може би това беше първата грешка, първата пукнатина… Любовта не е списък с изисквания, които трябва да покриваш.

Уверен, решителен, доминиращ – беше хубаво да си мисля, че имам такъв мъж до себе си – значи той ще може да се справи със всичко, да носи отговорност.

Като жена, която винаги се е стремяла да е независима, да има хубава професия, да може да се издържа сама, беше хубаво да си мисля, че имам сходен човек до себе си.

Първите знаци за мен бяха странните му избухвания – резки, спонтанни, неконтролируеми. Експлозивна ярост, несъответстваща на случилото се. Само пред мен. Пред хората беше лъчезарен и добър.

А после?

После преминаха в чупене, ритане, хвърляне на предмети. Първо ми беше неприятно и се опитвах да му обясня, че това са вредни реакции. После свикнах и ги приех. После мислех, че аз съм виновна той да се държи така. После започнах да мисля, че си ги заслужавам. През цялото това време той ставаше все по-дистанциран, все по-студен, реакциите все по-плашещи. Започнаха критиките към мен – шумна си, дразнеща си, пречиш ми, защо правиш това така, а не иначе… Душене, блъскане, удари, заплахи, гонене от вкъщи… Смазваща манипулация и критика. Смазваща неприязън и отвращение към мен вместо любов.

Тръгвах си няколко пъти – той ме връщаше. После беше мил. За кратко.

Резултатът?

Аз съм най-дългата му връзка. Резултатът след години търпение – сринато самочувствие, социална тревожност, панически атаки, тежка клинична депресия, която лекувам и досега. Самонараняване. Срам. Болна вина. Неспособност да се справя с каквото и да било. Страх… от всичко и всеки. Самоизолация. Агонизираща болка – че не съм успяла, че не заслужавам любов, усещане, че всичко е загубено. Аз, целият ми живот.

Защо стоях? Обичах го. За мен той беше всичко – цялата ми надежда за любов, семейство, дом, дете.

Изправих се. Продължих. Струваше ли си – не. Живея спокойно, работя, издържам се сама. Чувствам се добре. Имам време и възможност за хоби и за почивки. Вече поне мога да разпознавам вредното за мен. И да си тръгвам. Навреме. Дори и когато новият мъж в живота ми ми харесва (много).

 

*#ЖенитеSurvivors е отбор от силни жени, преминали през токсични връзки и счупили цикъла на насилие. Те са тук за теб. Не си сама. А ако и ти носиш подобен опит в себе си и искаш да подкрепиш други жени по пътя им към един по-светъл живот – пиши ни! 

авг. 12
0

#ЖенитеSurvivors: От какво се нуждае една жена претърпяла насилие? – Светла Гогова

By | РаноБудна | No Comments

Светла Гогова е поредната смела и силна жена, която се присъедини към екипа на #ЖенитеSurvivors. В тази своя статия тя е до болка откровена и честна пред себе си, но и пред всички нас и открито споделя с какво се сблъсква една жена, която е претърпяла домашно насилие в България. По-долните редове показват реалността за една жена в токсична връзка – реалност, пред която става все по-трудно да затваряме очи. Нека преживеем тази изповед и осмислим конкретните препоръки на една силна жена, успяла да се спаси от порочния кръг на насилието.

 

Аз съм жертва на насилие. Не, аз съм #ЖенаSurvivor, защото се измъкнах от порочния цикъл на насилие. Отне ми близо 30 години и процесът беше съпътстван от много болка, укор, неразбиране и подигравки. На свой гръб Усетих стигмата към хората преживели насилие със силата на ураган и бях сама в тази буря.

,,Чувствах се като нежно цвете, което постоянно бива стъпквано, пречупвано и изравнявано със земята‘‘.

Отново и отново надигах глава с вярата, че ще достигна до светлината. Сега съм щастливо омъжена и връзката ми е изпълнена с любов и разбиране, но не съм забравила миналото си, в което насилието се проявяваше във всичките му форми и стигаше дори до перверзия.

Отчаяно търсех помощ. Крещях без глас, но никой не ме чуваше. Мечтаех дори един човек да усети болката ми и да няма нужда да казвам през какво преминавам, а просто да получа помощ и подкрепа. Спомням си, че пишех в различни чуждестранни форуми и там срещах разбиране, но съществуваше и езикова бариера. А и кой може да предположи, че трябва да знае как да обясни че претърпява насилие на чужд език?

Водена от житейския си опит, се замислих от какво има нужда една жена, станала жертва на насилие

Сигурността е на първо място. Често се среща жените да искат да избягат от насилника си, но да няма къде да отидат. Жената подложена на насилие е фокусирана към физическото си оцеляване и често не е в състояние да види възможностите, които се откриват пред нея. Знаем, че човек притежава определен брой вътрешни ресурси и е способен да извърши чудеса с тях, но насилваната жена се нуждае от подкрепяща среда и от хора, които вярват в нея и са готови да я съпроводят по пътя към свободата ѝ.

От ключова важност е жената да разполага с място, на което да се чувства сигурна и защитена, за да може спокойно да си поеме глътка въздух. Важно е да ѝ бъдат осигурени и неща от първа необходимост, защото е напълно възможно да е излязла от вкъщи само с дрехите на гърба си, а да не може да се върне, за да си вземе вещите.

Юридическата подкрепа е поредното необходимо нещо. И не говорим за еднократна консултация с адвокат, а за съпровождане в процеса по осъждане на насилника.

Не бива да бъде забравяна и психологическата помощ, тъй като жената е особено уязвима в този момент, но това е нещо, което често бива пренебрегнато поради липсата на средства. И като заговорихме за доходи: твърде вероятно е до този момент на жената да ѝ е било забранявано да работи и съответно да няма лични финанси. Намирането на работа е друг ключов фактор по пътя към промяната.

 

Какво може да се промени?

Нека споменем отново колко е важно жената да не се притеснява за физическото си оцеляване, за да може да си позволи да планира новия си живот, в който няма насилие и болка. Възможно ли е обаче да съществува социална услуга, която да подходи комплексно към нуждите и потребностите на жените преживели насилие? Да разполагат те със сигурно място, на което да останат и да знаят, че могат да работят с екип от различни специалисти, които да ги подкрепят, мотивират, окуражават, при това съвсем безплатно?

Много фондации и организации предлагат юридическа и психологическа консултация. Съществуват, макар и малко, кризисни центрове. Но липсва цялостен поглед спрямо проблема. Нима е толкова трудно да се създаде социална услуга, която да работи в полза на всички, които имат нужда от помощ?

Какво вече се прави?

Добрата новина е, че първите стъпки към промяната са факт. Мисията на орагнизациите EMPROVE и SAVE HER е да оказват пълна подкрепа на жени, които в момента преживяват насилие или вече са преминали през него. Освен това, те организират различни по вид регулярни срещи, чиято цел е бъдат обсъдени заблудите и грешките, които правим в любовта, как да се измъкнем от порочния кръг на насилие и къде да потърсим помощ. Създава се общност, в която всяка жена се чувства разбрана и приета такава, каквато е.

Защото е много важно да знаеш, че има място на което можеш да бъдеш себе си, без да е необходимо да влизаш в различни роли, за да се харесаш на някого.

Просто да бъдеш ТИ – истинска, автентична, смела.

Вярвам в силата на #ЖенитеSurvivors. 

Повярвай, че не си сама.

Светла Гогова, автор

авг. 07
0

Мей Мъск – космическият пример на #ЖенитеSurvivors

By | РаноБудна | No Comments

Майка, модел, диетолог, публичен мотиватор. Жена, започнала отначало след дългогодишна връзка с насилник. Популярна още като майката на Илон Мъск, за нашата Emprove общност, Мей Мъск е символ на оцеляването и разцъфтяването. Освен, че е избягала от тираничния си съпруг, Мей е отгледала сама трите си деца, сменяйки държави и професии, започвайки няколко пъти от нулата. За да стигне до момента, в който смело заявява, че е щастлива жена! Прочети част от нейната автобиография и нека следващите редове ти вдъхнат сила, кураж и увереност, че сама избираш своя път.

 

Откъс от книгата на Мей Мъск „Жената, която има план“

 „… Ставайки съпруга, почти веднага открих, че трябва да правя абсолютно всичко. С помощта на моите спестявания заминахме за Европа веднага след сватбеното тържество. За да икономисваме, купихме най-евтините самолетни билети и заживяхме в Женева с братовчед на съпруга ми. Трябваше да готвя. Трябваше да чистя, докато той си седеше и четеше Playboy. Playboy беше забранен в Южна Африка, където живеехме и той се радваше, че няма такава забрана в Европа.

За пръв път ми посегна по време на медения ни месец. Бях шокирана, когато започна да ме бие. Исках да избягам, но не можех, защото паспортът ми беше в него. Когато се върнахме, помислих да звънна на семейството ми и да кажа: „Бяхте прави. Той е чудовище.“ Но ужасно се срамувах. Скоро започна сутрешното прилошаване и разбрах, че съм бременна. Бях заченала на втория ден от медения месец. Стана ясно, че бракът с него е грешка, но беше невъзможно да върна нещата обратно…

… Когато родих Илон, бях на 23 – средната възраст на младите майки в началото на 1970-те. Когато спрях да го кърмя, почти веднага забременях с Кимбал. На 25 години родих дъщеря си. След три раждания за три години и три седмици, поредното посещение при гинеколога завърши с поставянето на спирала – тялото ми имаше неистовата нужда да се възстанови. Лекарят забеляза синините от удари…

Мей с Илон, Тоска и Кимбал, 1976г.

 Той беше просто невероятно жесток. В деня на раждането на Илон, той реши да пребоядиса самолета си, а аз бях там и му помагах. При всяка контакрция спирах за малко. Той се обърна към мен и ми каза: „Това, че имаш контракции, не означава, че можеш да прекъсваш. работа.“ Отказа да ме заведе в болницата докато контракциите не станаха на пет минути.

„Ти си просто слаба и мързелива“, каза ми в очите. Беше такъв човек.

 Две години не позволи да общувам със семейството си. На близките ми бе забранено да виждат децата ми. Всеки път, когато мама звънеше, се сбогувах бързо и затварях телефона.

… Звъни ти мъж, нали? Мъж ли се обажда?! – повтаряше и ме биеше. Но не беше мъж, а собствената ми майка. Дори като кажех истината, той ме биеше. Раздели ме от семейството ми. Беше страшно време…

Докато бяхме женени, постоянно чувах колко тъпа, скучна и досадна съм. – „Е, може би наистина ми е скучно. Но определено не съм глупава, щом имам научна степен от университет. И определено не съм изрод, щом печеля конкурси за красота и работя като модел“, мислех си, но не го изричах на глас. Ако бях намекнала това гласно, щеше да ме пребие. Въпреки че той често казваше: „Знам за какво си мислиш…“

… „Ако още веднъж я докоснеш, тя ще се върне при нас завинаги“, каза майка ми. Беше бясна, когато разбра, че ме бие. Все още не мога да разбера защо не й казах колко кошмарен бе този брак.

 Предполагам, че ме беше срам. И ме беше страх, че той ще създаде проблеми на семейството ми…

 … Не обичам да си спомням за този период от живота ми, спомените ми носят болка. Гневът и горчивината ме изпълват, а това не са чувствата, които искам да изпитвам. След като разказвам за това, по цели нощи се мятам в леглото, страдам от ужасно безсъние. Но би било нечестно да се преструваме, че животът е прост. Животът далеч не е лесен. Тежки времена настъпват в живота на всеки. Но ако нещата са лоши, махнете се оттам. Моля ви! Махнете се възможно най-бързо… „

Мей с Илон, Тоска и Кимбал, 2017г.

 

Източник: View Sofia

юли 10
1

Какво ще кажат хората?

By | Uncategorized @bg | No Comments

Когато имаш проблем вкъщи, сякаш целият свят знае за него. Независимо дали живееш в голям град или малко населено място, няма как съседите ти да не разберат какво се случва в дома ти. Виковете и звуците от хвърлени предмети не могат да бъдат заглушени, дори на затворени прозорци.

При една токсична връзка, изпълнена с насилие, срамът е едно от основните чувства, които може да изпиташ. Понякога срамът идва заради твоите постъпки – често се питаш какво не си направила като хората, че се е стигнало до ескалация на напрежението и вероятно всички наоколо са разбрали за това. Но най-ужасният срам е онзи, който изпитваш заради някой друг. Защото знаеш, че няма как да си отговорна за думите и делата на човека до теб, но въпреки това той е твой партньор и ти поемаш неговата вина.

Но да се върнем на чуждото мнение. Защо сме толкова зависими от него? Дали защото живеем в общност и колкото и да не ни се иска всеки познава всекиго или защото няма как да скриеш проблема си и си наясно, че всички знаят. Може би ще се чудиш дали си внушаваш или наистина усещаш съжалителни или укоряващи погледи върху себе си

Нека ви разкажа малко за моя случай – баща ми имаше проблем с алкохола и двете с майка ми бяхме подложени на домашно насилие. Заедно с нея преживяхме нелесни неща, но все пак с помощта на съд, полиция и добър адвокат успяхме да прекратим този порочен кръг.

„Те гледаха да не се месят, но проявяваха нездраво любопитство какво се случва у дома.“

Години наред изпитвах вина и срам заради поведението на баща си, заради думите които ни казваше, заради действията му. Алкохолът наистина не прощава и променя съзнанието. По време на най-трудните моменти, за жалост, никой от съседите ни не ни оказа подкрепа, дори напротив – те гледаха да не се месят, но проявяваха нездраво любопитство какво се случва у дома. Двете бяхме съвсем сами. Мимоходом забелязвах дръпнатите пердета и очертаващите се зад тях силуети, които идваха от съседните къщи.

След развода на нашите, майка ми споделяше, че ѝ е трудно дори да върви по улиците, защото чува шушукания и усеща осъдителни погледи върху себе си. Помня как много пъти сме си говорели и тя ми е споделяла, че най-голям укор е срещала именно от жените, за които се знае че преживяват домашно насилие, но години наред търпят издевателствата на бащите, братята или съпрузите си.. До ден днешен не разбирам подобно поведение и не знам на какво се дължи то. Може би идва от страх. Или пък завист, че някой е събрал достатъчно смелост да направи това, за което друг няма сили икураж. Да живееш в по-малка общност си има своите предимства, но и недостатъци. Имаме да извървим много път като общество, най-малко, за да показваме съчувствие към хора, които преживяват трудни моменти.

Напълно разбираемо е по време на тежък период да изпитваш полярни чувства и емоции. Ако от една страна се опитваш да събереш парченцата от живота си, а от друга се опитваш да не обръщаш особено внимание на приказките на хората, това може да те изтощи физически и емоционално.

Едно е сигурно: не стой във връзка заради никого, освен ако ти самата не го искаш. В крайна сметка в брака и семейството никога не знаеш какво ще ти се случи след година-две. Може да си мислиш, че познаваш някого и че той никога не би те наранил, но нещата се променят. Може да си мислиш, че си извадила късмет с най-прекрасния партньор, но да се окаже, че той не е човекът, за когото се е представял в началото.

„Не искай на всяка цена да запазиш нещо, което няма бъдеще!“

Ако усетиш признаци на насилие върху себе си или децата, не отлагай. Не слушай какво те съветват семейство, близки, колеги, защото мнението им може да те обърка още повече. Слушай себе си или се обърни към терапевт, който да ти помогне.

Понякога е по-добре за всички, ако едно семейство просто се разпадне, преди да са се появили дълбоките травми. Не искай на всяка цена да запазиш нещо, което няма бъдеще. И най-важното: не си отговорна за чуждото поведение, а само за своето.  Не трябва да те е срам, че си в трудна ситуация, уплашена от раздяла, само заради страха от ,,какво ще кажат хората‘‘.

юли 01
2

Обичаме ли себе си? – Петя Георгиева

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант. Посветена е на това да служи на хора, които имат проблемни отношения, но искат да са по-удовлетворени, щастливи, уверени и целеустремени. Извършва индивидуални, семейни и брачни консултации, кризисни интервенции, провежда семинари и събития, насочени към откриване на собствените възможности и изграждане на умения за справяне с ограничаващите вярвания. За себе си споделя, че е щастлива когато хората, с които работи постигат успех, удовлетвореност и хармония.

В този материал тя ще ни разкрие кои са честите грешки, които можем да допуснем, когато става дума за отношенията ни с другите.

В много от случаите ние си казваме, че обичаме себе си, но постоянно вършим неща , които показват  обратното. Tъй като истинските мотиви за нашите избори, решения и действия често остават скрити, ние дори не си даваме сметка, че действаме срещу в себе си  и по този начин излъчваме послания, които могат да бъдат грешно разтълкувани.

Как можем да разберем, че сме поели в грешна посока?

Поставяме нуждите на другите пред своите. Типичен пример за това са ситуациите, в които ние самите се  поставяме винаги на второ място във връзките си . Водени от страх да не бъдем отхвърлени или изоставени, ние правим все нови и нови компромиси, като постепенно се отдалечаваме  от себе си и от собствените си нужди. Ние сякаш казваме на другите  „Моите нужди не са важни, аз не съм важен. Аз пренебрегвам себе си, така че можете да ме пренебрегвате и вие“.

Оставаме с някого от съжаление, признателност или чувство за вина. Жертваме се за него, но  не осъзнаваме, че това е автоагресия, защото ние извършваме насилие над себе си, а в същото време е некоректно и за другия. В  такъв избор няма обич към нас самите, нито любов към другия, а  е вреден за всички.

Не можем да кажем „НЕ“ на хора и ситуации, които не са добри за нас, ние отново подхождаме с неуважение към себе си, пренебрегваме  своите нужди и желания заради фалшиво чувство за дълг.

Натоварваме се с прекалено много работа, задачи и отговорности. Някои хора са особено горди от това, че постоянно работят и че по всяко време на денонощието могат да се заемат с възникнал служебен въпрос.  И не разбират защо въпреки тяхната отдаденост не получават признание. Освен това, постоянно се чувстват преуморени, а мотивацията и продуктивността им започват да намаляват.

Продължаваме връзката, дори когато няма взаимност от другата страна. Когато другият във връзката ясно е показал, че няма чувства към нас, а ние отчаяно се вкопчваме в него и унижаваме себе си като  отказваме  да приемем достойно раздялата и да поемем своя път.  Това също е избор, който не е воден от любов към себе си. В тези случаи ние се стремим отчаяно да запазим  тази връзка,  като мислим, че само тя ще ни донесе щастие.  Това всъщност ни кара да страдаме.

Омаловажаваме  проявите на насилие към нас  и се оставяме  да бъдем  унижавани. Много жени , водени от страх избират да пренебрегват  или игнорират агресивните и деструктивни  действия на някого към тях. Тъй като не се чувстват достатъчно ценени  и силни, те не поемат отговорност за себе си и не се опитват да защитят правата си. Опитват се да „не обръщат внимание“ на случващото се, но дълбоко в  себе си страдат и се чувстват все по-малко стойностни.

Всяко наше действие е водено от определена енергия, която се улавя от околните. Тя носи скрити послания и ние привличаме хора и отношения , които вибрират на тези честоти. Например: Ако ние самите обичаме себе си и усещаме радост от това да си показваме тази обич, увеличаваме шанса да привлечем към нас хора, които да ги демонстрират подобна обич/грижа.

Добре е да си задаваме следния въпрос за всеки избор, който правим:

„ Това кара ли ме да се чувствам уважавана и ценена или ме кара да се чувствам унижена, пренебрегната и използвана? От любов към себе си ли правя този избор, или той е воден от страх и незадоволена потребност? Какво послание изпраща за мен този мой избор?“

 

Петя Георгиева

www.petyageorgieva.com 

юни 12
5

Имаш отговорност само към това: да си тръгнеш, за да спасиш живота си

By | Uncategorized @bg, РаноБудна | No Comments

Жените, които ни служат за пример, от ден на ден стават все повече. И това съвсем естествено кара и нашите крила да се развихрят, напомняйки, че всеки, със собствената си движеща сила и пламъче, може да достигне висините, към които се стреми. Но окрилението невинаги идва в лъскава опаковка.

Историите на (както обичаме да ги наричаме) #ЖенитеSurvivors са приказката, която няма да прочетете на децата си за лека нощ (макар и вътрешно да ви се иска, за да знаят от какво да се пазят). Тази приказка не акумулира сладки сънища, но пък съдържа в себе си поука и щастлив край. 

Текстът, който споделяме с вас, е подтискащ и смразяващ, но ето нещо, което ще ви топли по пътя между редовете. Авторката му вече е щастлива. Тя е оцеляла и надмогнала този ад, за да го превърне в приказка с поучителен характер. Благодарим от все сърце за смелостта на Е.  и за това, че ни допуска в трудното си минало с идеята да ни пробуди за светло настояще.

Приемаш вина, която не е твоя

Започва от крещене, но това не е обикновено повишаване на тон, нито признак на недоволство или проява на обикновена емоция. Не, не е това, не бъркайте нещата. Става въпрос за крещене – агресивно, с промяна на мимики и жестове, неистово. С много агресия. За МНОГО незначителни неща, за НИЩО. Да, за нищо. Дори и заради липса на добро настроение.

Винаги ти си виновна! Успокоява се, когато кажеш „Аз съм виновна. Никога няма да правя повече така“. А ти всъщност не си виновна, не си направила нищо. 

За нищо, ама наистина за нищо – преместила си вещ, разменила си подправките, има петно на пода. Времето е лошо. Лоша интернет връзка. Проблем в работата. Лошо настроение. Настинка. Безброй варианти. Агресивно и обезумяло крещене. С много обвинения. Не вярвай, че е за първи и последен път, не вярвай, че си виновна. Не, не си. Нищо не си направила. Викането и агресията винаги продължава и след този първи път, и следващия път, и следващите пъти, когато някой е решил, че пиперът и солта не стоят в дясно. Викане и обвинения. Агресия. Втори, трети, много пъти. Ти мълчиш, преглъщаш, знаеш, че нищо не си направила, казваш го, повтаряш го, извиняваш се без да има за какво, поемаш цялата вина без да има за какво. Съгласяваш се, приемаш всичко, само за да спрат виковете и да има мир. Приемаш вина, която не е твоя. Нищо не си направила, никой не си наранила или обидила. Нито си застрашила живот. Каквото и да си направила,  дори и да си разменила подправките не трябва и не заслужаваш тези викове, обиди, агресия. Знаеш, че не го заслужаваш, никой не го заслужава.  Не мисли и не вярвай, че това ще се случи само веднъж. Не. Няма. Ще се повтори. Потрети. … и така безкрайно много пъти.

Преминава в удари, удари където свари, където си най-уязвима и не си се покрила там с ръце. Удари, съвсем съзнателни. Абсолютно съзнателни, то няма други, няма такива по невнимание, нито такива, които са „без да искам“. Тенденциозни, силни удари. Да, боли, много боли от тях. Опитваш се да се защитиш, да покриеш поне лицето си, което е най-уязвимо, не винаги успяваш.

Знам, че искаш да повярваш, че се е случило случайно и че няма да се случи пак. Искаш да го оправдаеш, да оправдаеш и себе си, че търпиш и понясяш.  Не, ще се случи, и то много скоро. Знам, че искаш да поемеш цялата вина, цялата вина на света, само и само да спре да вика, да удря, да има мир и всичко да е същото преди викането. Не е, и няма да бъде същото. Никога. Защото този човек свиква с твоята доброта и прошка и се възползва от нея. Подиграва се с нея. Подиграва се с теб и чувствата ти заради които прощаваш. За пореден, но не и за последен път ще се чувстваш така. Пореден път след няколко дни, седмица, месец.

Развалена  е колата – удар в носа.

Свършил хляб – понасяш удари по теб.

Хвърляне през прозореца на твои вещи. Събираш ги от долу и се прибираш. 

Бута те по стълбите надолу, падаш, няколко стъпала взимаш за едно. Удряш си гърба, кръста, едвам ставаш. Благодарна си, че си жива. ОЦЕЛЯВАШ за пореден път.

Чупи поставката за лъжици. А тя е ценна за теб, майка ти ти я е подарила. И носи много смисъл. 

После лъжеш, че сама се е счупила. Така лъжеш и за синините, ударения нос, болките в кръста, подутата устна, буза, раните по кожата и раните в сърцето. Паднала си. Да, паднала си, но не сама. Хиляди примери…

Не можеш да понесеш да чуеш това, което крещи отвътре в сърцето и душата ти.

Вадила съм нож – единствения път, когато съм искала да убия някого. Заключвала съм се в стаята. Заключвала съм се в колата. Бягала съм. 

Не казваш на никого, защото те е страх и срам. Защото ще ти кажат да си тръгнеш. Не можеш да понесеш да чуеш това, което крещи отвътре в сърцето и душата ти. Това, което се опитваш да заглушиш. Не искаш да го чуеш от друг. Не, че не можеш. 

Срам те е. Много те е срам. От себе си, от родителите ти, от близките ти. Най-вече от теб самата. Защото търпиш подобна агресия и въпреки това стоиш. 

Питаш се какво да направиш. Питаш се всеки път. Знай едно: и то е, че всичко е в твоите ръце, в ничии други. Само ти можеш да се спасиш. Само ти можеш да си тръгнеш. Тръгни докато е време, докато не е станало прекалено късно, докато си още жива. Да, жива. Защото в някой от поредните пъти, може да не си.

Не можеш да го спреш, нито да промениш нещо. Единственият ти път, който ще те изведе и спаси, е този, който ти се опитваш да заглушиш вътре в теб самата. Никой не може да ти каже как да го направиш, само ти знаеш, единствено ти. Послушай това, което толкова много пъти не искаш даже да си помислиш. Не искаш, защото те е страх, защото те е срам. Нито страхът обаче, нито срамът ще ти помогнат, когато имаш нужда от помощ, когато имаш нужда да се защитиш от поредния удар. 

Мило момиче, ти погубваш и унищожаваш годините и живота си в името на един насилник и агресор. Убиваш твоето аз, което никой, ама НИКОЙ няма право да ти отнеме.

Вземи живота си, твоят собствен живот, в твоите ръце, той не ти е даден, за да го погубваш по този начин. И най-вече… Защото трябва да го живееш. Да, да го живееш без агресия, насилие, побой, обиди, вина. Имаш отговорност само към това: да си тръгнеш, за да спасиш живота си.


***

Бъди #РаноБудна. Разбери повече за #ПървитеЗнаци, че се намираш във връзка с насилник. Свържи се с ментор на Emprove абсолютно анонимно и безплатно. 

  • en
Safe
EXIT